Ако ме питаш мен - едва ли има сериозни политици (т.е. такива, които биха могли да направят нещо) с носталгия по миналото. Не ти говоря за разни БКП-та (знае ли ги някой колко станаха?), които са или по един файтон хора или освен това са и някакви откачалки. Много често срещам подигравки по адрес на "червени бабички" и изобщо възрастните хора и тяхната (не на всички, естествено) носталгия към отминалите години (Даже наскоро един виден "демократ" пресметна със задоволство колко биха се споминали ако излязат на митинг при Мавзолея в жегата). Смятам, че настроенията на тези хора нито заплашват никого, нито заслужават подигравките. Те просто биха искали нормален живот. Живот, при който няма да се чудят дали да студуват или да гладуват. Това, че сега имало демокрация не ги топли, защото много от тях се борят за оцеляването си (в буквалния смисъл). В това няма нищо смешно.