За мен интересното е следното. Западните държави имат прекрасната възможност да се опитат да "изнесат" демокрация и пазарна икономика в една девствена територия, в която всичко е сравнено със земята - като се почне от къщите и се стигне до държавните структури. Военно и административно територията е под техен контрол. Няма политически, военни, конституционни и други правни пречки това да стане. Но не става. Вместо това Запада толерира създаването на обществени структури, които нямат нищо общо със западния културен модел. Ясно е, че от социологическа гледна точка опитът да се пренесе един културен модел в съвършено различна среда е предварително обречен на неуспех. Но аз не мисля, че този аргумент изобщо е известен на създателите на западната политика. Те се ръководят от други съображения. Опитът да се преобрази едно общество като например японското след Втората световна война, изисква ангажирането на големи ресурси - финансови, политически, кадрови; това е скъпоструващо усилие, което никой на Запад не готов да поеме. Тъкмо затова те не постигнаха и не се стремяха да постигнат крайно решение нито в Ирак, нито в Югославия. Спират войната точно дотам, докъдето е достатъчно, за да защитят своите интереси или своето credibility, но откъдето не са принудени да поемат ангажименти, които няма да получат политическа и обществена подкрепа в собствените им страни. Тази политика на "недовършените" войни влиза в пряко противоречие с интересите на народите от съответните региони, защото не носи крайно решение на нито един от проблемите, довели до войните и задълбочени от тях. Най-малкото, което можеха да направят в Косово е да се опитат да маргинализират екстремистката фракция, която е носител на беззаконие вътре в Косово и е заплаха за стабилността в региона с експазнионистичната си националистическа идеология. Вместо това те отстраниха умерените лидери и подкрепиха АОК във всяко отношение. Казано е - който сее вятър, ще пожъне бури. За съжаление, който ся, няма да жъне. Ще жънат други и горко им.