Отдавна съм се отказал да чета история, защото "тя е такава, каквато я пишат историците". Толкова противоречиви неща съм чел и слушал, че човек може главата да го заболи. Опитвам се да вникна в логиката на мисленето не на тези, които я пишат, а на тези, които я правят. Мен не ме интересува, кой кога и как е изтъргувал някоя държава, а защо го е направил и какво е целял с това. Разликата е огромна. Някой замислял ли си се, след като се дават за пример американските президенти, защо Франклин Рузвелт е виждал следвоенния световният ред с Франция и Германия, но без Великобритания. И нарича последната едва ли не враг на световната стабилност. Един историк може да изтълкува тази политика от позицията на това, че федералния резерв на САЩ се е контролирал от Британската Корона. Друг може да напише друго и така до безкрай......... От ограниченото ми образование и от бедния ми житейски опит съм се научил за съжаление само две неща. На добронамереност и когато споря по принципни въпроси с някой да говоря в пасив.