Все повече ми се струва, че съм се лъгал, когато и аз разправях, че Западът нямал интереси на Балканите. Мултинешълът "НАТО" например има като интерес оцеляването си като институция. С разпадането на Варшавския договор мнозина сериозно очакваха, че НАТО на свой ред ще се саморазпусне поради победното приключване на задачата си. С новата си стратегическа концепция обаче тази институция си постави нови задачи като мултинешънъл за омиротворителни услуги out of area, и подсигури по този начин трудовата заетост на персонала си за идните десетилетия. Според последните изявления на мениджърите на въпросния мултинешънъл само в БиХ ще има работа за поне още 50 години, същото се очертава и за Косово. Поддържането на състояние, при което без услугите на фирмата мир няма да има - а това е състоянието на контролируем конфликт от нисък интензитет - гарантира легитимирана от електоратите на страните-членки добре платена работа на персонал и мениджъри. С други думи, съществуват съвсем естествените интереси на институционално оцеляване на една една международна фирма, стремяща се също така естествено към монополна позиция в сферата на международните мироопазващи и омиротворителни услуги. Това обяснява, защо в никакъв случай НАТО не позволи на ООН или ОССЕ или на която и да е друга организация да поеме въпросната задача в Босна или в Косово. По въпроса, как конкретно НАТО предотврати подобно развитие, има междувременно интересни изявления от висши служители на ООН и ОССЕ. Ала интересите на Запада на Балканите не се изчерпват с институционалните интереси на НАТО, така че няма основание за униние или тревога, уважаеми колеги!