Много неща се измениха в последните седмици. Припомням, че в най-критичния момент на войната, когато непосредствено се готвеше сухопътна операция, се постави въпросът за използване на българска територия. В оня момент се касаеше за: --разполагане на българска територия на групировка войски с численост в десетки хиляди войници и съответната техника; --превръщане на българската територия в оперативен тил на тази групировка с произтичащото от това дългосрочно разполагане на комуникации, резерви, верочтно на щабове и т.н.; --използване на групировката войски на наша територия за водене на класическа война срещу държава, с която поне формално имаме ангажименти за "добросъседство"; В настоящия момент имаме: --краткотрайно транзитно преминаване на наистина ограничен военен контингент, вероятно подготвен и екипиран повече за полицейски, отколкото за чисто военни операции; --липса на каквито и да е ангажименти от наша страна за стациониране на части за поддръжка на тази групировка, както и липса на такива части; --издържано от формално-правна гледна точка участие в операция под егидата на ООН за поддържане на реда при съгласието на страната, на чиято територия се осъществява операцията; По мое мнение всичко това прави несравнимо сегашното преминаване с планираното преди няколко седмици дислоциране. Аз съм твърдо против разполагането дори на един турски войник на българска територия-независимо под каква форма, като поддържам опасенията, които уважаемият Генерал иронично е преразказал.Само дето тези опасения са несъотносими към конкретната ситуация.