Уважаеми г-н Иванов, Доколкото разбирам, Вие приемате за принцип абсолютната защита на определени човешки права на етническа или религиозна основа, които намирате за достатъчни да дерогират принципа на държавния суверенитет и на унитарността на държавата. Аз не ще споря по това становище, защото то произлиза от теорията за естествените права, предполагаща предимство на тези права над писаното (позитивното) право - а това вече е наистина извън сферата на общоприетото познание. Ще се опитам да резюмирам накратко същността на вашата позиция- както аз съм я разбрал (поправете ме ако греша): --правата, влизащи в съдържанието на една автономия са средство за защита на малцинството от политиката на централната власт в сферата на културата и вероизповеданията; --автономните права(в политически смисъл) имат място само тогава, когато централната власт систематично, грубо и масово нарушава индивидуалните малцинствени права (език, култура, образование, религия и т.н.); --определен кръг държави притежават правото на намеса за установяване на политическа автономия, включително и с военна сила; Тук ще нахвърлям няколко съществени, според мен, възражения към един такъв подход: --Не виждам основание точно определени групи права да се ползват с такъв приоритет.Развивайки възгледа за естествените права на индивида, ще стигнем до други големи групи права, систематично погазвани по целия свят (напр. правата на сексуална основа, или икономически права-колко гладуващи има?, или политически права).В този смисъл, съвременният свят е пълен с крещящи нарушения на човешките права (дори на правото на живот - какво вършат ескадроните на смъртта?). Следвайки тази мисъл, логично възниква въпросът-защо НАТО не предприеме мерки в тази насока-поле за действие - колкото щеш - от Салвадор и Гватемала до Алжир и Иран? --Признавайки на всеки човек определени права и търсейки тяхната защита с много широк диапазон от средства, неизбежно стигаме до парадокса - за да се защитят правата на малцинството, се погазват грубо правата на мнозинството.Всъщност, като говорим за щовешки права, редно е да разглеждаме нещата на ниво отделен индивид.В такъв случай, определено се набива на очи фактът, че на няколкостотин човешки същества в Югославия НАТО отказа правото на живот със своята кампания. Съществен въпрос е , следвайки определен принцип в неговата логика, не трябва(ше) ли НАТО(или която и да е друга сила) не само да се съобразява с наистина неудобните от военна гледна точка правила за водене на война, а дори да стеснява кръга обекти за атака? --Ако разглеждаме политическите права на автономията (които разширяват кръга на индивидуални права на малцинството, поставяйки определени лица в привилегировано положение) като средство за допълнителна защита, необходимостта от такава автономия автоматично отпада при установяване на демократичен (или да го наречем либерален) режим. Въпросът, който веднага следва е - при промяна на управлението на държавата в посока на плуралистична и демократична, ще отпадне ли автоматично автономията (с отпадане на основното й оправдание)? --Моделът на нов световен ред(по горните принципи) би бил неограничена намеса на определен кръг държави за защита на човешките права(приети за абсолютна ценност над всички други) на лица в други държави.Именно поради много широкия обхват на понятието "човешки права". В такъв случай основание за интервенция би бил и авторитарния или изобщо недемократичния характер на даден режим - защото това нарушава човешките права не само на малцинството, а и на мнозинството граждани. Следователно стигаме до не само до оправдание, но и до морално (а според Вашата теза- в бъдеще и юридическо) задължение на НАТО (или реформираната ООН) да сваля от власт правителства. Тук вече сме изправени пред идеята за световно правителство!?