Уважаеми г-н той НЕ е, Поставяте ни безспорно много съществени въпроси. Ще си позволя волността да отговоря на тях макар и да не съм в категорията на "поклониците на НАТО", а само сред тези, които дават заслужена висока оценка на едно конкретно добро дело на тази организация в Югославия и Косово - всичко разбира се по моя лична и незадължителна за никому прценка. "-Ако това е принцип:" - да, за мен става въпрос за принцип. 1/Как ще формулирате този принцип, неговите естествено-правни или позитивно-правни източници? Принципът за мен се състои във възможност световната общност да се намесва (в краен случай и с военна сила и с поставяне "под попечителство"), когато властващи в дадена държава грубо и масово нарушават граждански и човешки права на своите собствени граждани. За съжаление в съществуващия "световен ред" т. е. в Устава на ООН не съществува ефективна възможност за намеса при вътрешен конфликт в дадена държава-член на организацията. Така понятието "световната общественост", което досега се олицетворяваше от една универсална организация, ООН, в случаите на вътрешнодържавни конфликти от вида на тези в Камбоджа, Руанда и Косово остава недефинирано и открито за импровизации и водене на обикновена война от страна да отделна държава, група от държави или неуниверсални организации (като например НАТО). Това състояние на нещата не би трябвало според мен да продължава - импровизиране със съдбите на хора не е приемлива алтернатива (поне за мен). ООН според мен трябва, ако иска постепенно да не премине в небитието като предшественика си Обществото на народите, да промени устава си за да може да играе ефективна роля и в случаи, като описаните и не на последно място да носи отговорност за успеха на спешните акции, за дългосрочното решаване на проблемите и за солидарното заплащане на разходите. За съжаление аз се съмнявам дали това ще стане и не изключвам "импровизации" с иначе легитимния принцип и в бъдеще, които както всяка импровизация понякога могат да завършат добре, а понякога - зле. Не изключвам и по-лошото - невинни и беззащитни хора да бъдат изоставяни на произвола да престъпни режими. 2/Следва ли да се проведе до всички малцинства на Балканите - като унгарци в Югославия и Румъния; албанци в Македония турци в България;българи в Югославия и т.н.? Когато става въпрос за принцип, както е моето гореизложено убеждение, той естествено трябва да се прилага винаги и навсякъде, където "казусът" на принципа е налице. Включително и при случаи на груби и масови нарушения на граждански и човешки права на малцинства на Балканите - на "унгарци в Югославия и Румъния; албанци в Македония; турци в България;българи в Югославия и т. н.". От последните изброени от Вас примери в момента според няма "спешноактуални" случаи за прилагане на изразения от мен принцип. Най-близките до такава актуалност могат да се окажат (по моята субективна оценка) унгарското и българското малцинства, както и черногорците в Югославия, ако нещата в Белград не се променят бързо и радикално. Въпросът с циганското малцинство у нас може да доведе до международни словесни неприятности, макар не от степента на тези в Косово, но все пак достатъчно компроментиращи, ако нещата у нас не се подобрят. Най-отдалечено от такава актуалност (пак според мен) е турското малцинство у нас, поради неговата днешна представеност и равноправие в страната, която е негово отечество и в която то се чувства у дома си. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция