Динко, чисто по човешки твоето тържествуване ме възмущава, но да оставим емоциите. Мисля, че е рано да тържествуваш, и вооще не е уместно. Помисли за следният вариант. Утре на мястото на Милошевич седне някой про USA и про-НАТО-вец. След няколко месеца подтиснатите засега прозападни настроения в Югославия ще се възродят. Сърбите са не по малко интересчии от нас. Югославия става първи приятел на USA и НАТО и поради маса причини от историческо и актуално глобално политическо естество Вашингтон реши да заложи на Югославия. За шиптарите моментално ще забравят както и за отделяне на Косово. Ние ще се разминем само с благодарности и потупване по рамото. Възможен ли е такъв сценарий? Аз мисля , че да, не вднага но в продължение на година две! Помисли си защо от два века запада залага повече именно на Югославия а не на нас? Благодарност освен на думи или някоя и друга троха ние едва ли ще видим. Ние заедно с румънците си изиграхме ролите и нямаме повече козове, а политиката е всъщност само борба на интереси с различни средства, но винаги безкомпромисна и прагматична. Къде е нашето място в Европа като незаменими или поне горе долу нужни аз лично не виждам. Как мислиш?