Уважаеми П.М. Много интерсен и смислен анализ на американската външна политика. Имам може би само известни несъгласия с бележките ви върху това, кой е политическия елит на САЩ. Около дебатите за импийчмънта на Клинтън ми направи впечатление, че черните представители на конгреса не са нито малко, нито безгласни. Но пък е вярно че отсъстват в Сената. Мексиканците, наистина съвсем ги няма, но пък италианците са доста силно преставени и в Конгреса и в Сената. Смятам, че този елит е променлива величина и не е съвсем втърден. И което е по-важното - не смятам че този елит е изключително консервативен. Например в момента консерваторите твърдо издигат идеята САЩ да се оттеглят от ролята на световен полицай и да се намесват само там където САЩ имат преки (очевидни) интереси. Оттам дойдоха и най-тежките критики към Клинтън в самите щати. Също така, интерсеното е, че според мен Клинтън си навлече силната омраза на републиканците, точно защото е аутсайдер спрямо елита за който говорите. Но това пък може би му позволи да провежда политика, която не е типична и която му донесе едно от най-успешните президенства в историята на САЩ. Както в къщи, така и навън. Загубите на републиканците са тъкмо следствие от отказа им да се съобразяват с променените реалности. Но това май започва да се разбира и от техния партиен елит.