Оттам, американците, които да началото на века имаха доста нехайно отношение към собствената си държава, в днешно време смятат за свой дълг да ратуват за ПОЛИТИЧЕСКАТА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на своята федерация, до защитата на нейните типично олигархични основи (прави ли ви впечатление, че 80 процента от американския политически елит принадлежи към тъй наречените WASP-ове?). Защо италианците и мексиканците не се борят за пропорционално участие във властта на ФЕДЕРАЛНО ниво? Ще кажете: защото не им позволяват. Може би, но не им позволяват, защото те още не са поискали подобно участие на ВСЯКА ЦЕНА. Всъщност, американците са заложили на консервативното начало в своята външна и федерална политика, защото за тях редът и традицията имат първенствуващо значение. Демокрацията - на ниво град или най-много щат. На ниво федерация властта е отредена на един стар, изпробван от времето политически елит, който напомня на стария римски нобилитет - богатите фамилии, които се редуват в управлението на страната и защитават консервативните устои на републиката. Подобно отношение има и своите негативни страни: образованието в САЩ има цел освен практическо ограмотяване на ученика - основа за бъдещата му кариера - да гарантира лоялността, на всяка цена, към олигархичната власт. В този смисъл американската култура наистина ПРОМИВА МОЗЪЦИ. В ограничения учебен материал са застъпени само англоезични автори, историята започва с кораба Mayflower, в часовете по музика на рокендрола се гледа като на сериозно изкуство, на европейското кино се гледа с открито снизхождение и т.н. С други думи американците са толерантни към хората по света, но сами за себе си бягат от културния плурализъм, да не би да стане той основа за внасяне на хаос и разтуряне на съществуващата и добре функционираща политическа система. Оттам американската култура се разпростира над света именно с цел да го уеднакви, да положи някакви фрагментарни основи на бъдещо световно разбирателство - Coca-Cola, Levi's, Michael Jackon, Star Wars и т.н. Подобно е било отношението на римляните към останалия свят преди две хиляди години. Римляните никога не са смятали своята култура за по-висша от гръцката, напротив, възхищавали са се и на гърци, и на египтяни, но в крайна сметка ТЯХНАТА култура като по-практична се е наложила из цялото Средиземноморие.