Няма как да не видя, че САЩ се стремят, при това сравнително успешно, да наложат ако не световно господство, то поне влияние над всички краища на света. Американската политика, за мен, е значима именно с това, че тя единствено гони някакви ТРАЙНИ цели, а не евтини и бързи печалби, които за в бъдеще да се окажат основи на нови трагедии и разочарования. Някой вече сравни САЩ с Римската империя - аналогия, която се набива в очи. Поради тази аналогия част от нашите събеседници в дир-а като г-н Зиези например, се обявяват срещу САЩ и НАТО - поне доколкото разбирам - защото НИЕ, българите, нито сме принадлежали към Римската империя, нито имаме нещо общо (това вече е спорно) със САЩ и Запада изобщо, за да защитаваме техните интереси. Т. е. НИЕ не сме ТЯХ. Но с риск пак да мина за родоотстъпник (извинявай, че използвам това клише, някакси не мога без него) ще кажа, че мен това, което донякъде ме привлича в американската външна политика, е нейното намерение да бъде ГЛОБАЛНА. Американците, мисля, единствени разбират собствената си сигурност като неразделна част от световната сигурност. Затова евентуални събития в Панама или Косово, Виетнам или Афганистан са проблеми, които няма как да не ги касаят, поне косвено. Американците не са егоцентрици, понеже всеки от тях помни, че той, баща му или прадядо му са дошли отнякъде другаде. За разлика от немци, французи и англичани американците не живеят с чувството, че са НЕЩО ПОВЕЧЕ от останалите хора по света. Но в същото време те са крайни скептици. Неспособни да си обяснят политическото поведение на свои съперници (СССР) и дори съюзници (Франция, Турция), американците не защитават идеята за СВЕТОВЕН ПЛУРАЛИЗЪМ. За тях световният ред, поне на първо време (а това първо време със сигурност ще продължи векове напред) може да се поддържа само ако светът гравитира около някакъв център. Този център, вследствие на събития, за които американците почти нямат вина, се премести от Европа в Северна Америка.