Някои хора с ентусизъм на новоръкоположени лектори от "партийната провета" като че ни разказват сънищата си, още несъбудили се окончателно. "1. Сърбия се опази териториално и НАТО няма да влезе в ЦЯЛА Сърбия както беше предвидено в Рамбуйе т.е. Сърбия запазва суверинитета си!" В проектодоговора от Рамбуйе се предвиждаше ясно, че мироопазващата функция на войските на НАТО бе САМО в Косово. Достъпа до останалата част на Югославия бе формулирана именно само като достъп до летища, пристанища право на преминаване и снабдителни възможности. Това по никакъв начин не накърнява суверенитета на Югославия - чужденци и недосегаеми дипломати имат същия достъп и днес. Същият достъп ще имат и същите доминирани от НАТО войски и при наложения и приетия от режима в Белград (поне на думи) договор на Г8 - войските не могат да се спуснат с парашути от небето в Косово - те ще трябва вероятно да се транспортират, включително и през територията на Югославия - например руските. Това нито в проектодоговора от Рамбуйе нито в сегашния представлява нарушаване на суверенитета на Югославия. Ако една страна е приела чрез ултимативен договор (без право на преговори и корекции) такова "нарушаване на суверенитета", като отстраняването на нейното управление, включая администрацията й и военните и полицейските й сили от част от нейната територия, въпросът за "достъп" и "преминаване" и "снабдяване" през други части от нейната територия е дребулийка. "2. Проблемът с Косово отива в ръцете на ООН и НАТО не може и няма възможност повече да го решава силово и по своя воля и както им отърва!" Някои са елементарнонезапознати с начина на работа на Съвета за сигурност на ООН. В този Съвет някои страни, между тях три от НАТО, имат право на вето. Тези страни чрез правото си на вето могат да спрат всяко неприемливо за тях решение за Косово. През което време бомбардировките над Югославия могат и вероятно ще си продължат докато Югославия не бъде принудена например да "помоли" други на нея "приятелски" членове на Съвета с право на вето да приемат това, на което държат страните от НАТО. Страната, която се нуждае крайно от час по-скоро спиране на бомбардировките е Югославия (и особено нейните управници), страните от НАТО могат да изчакат докато бъде възприето решение, гарантиращо изпълнението на поставените от тях цели. Страните от НАТО печелят едно формално предимство - макар с днешна дата ООН ще приеме функцията на продължител и осъществител на това, което страните от НАТО започнаха без мандат от ООН и по такъв начин малко или повече то ще бъде прието за легитимно от страна на ООН. "3. Мироопазващите сили са на подчинение на ООН, а не на на НАТО въпреки тяхното голямо участие." Съвета за сигурност на ООН решава мисията и функциите, т.е. мандата на мироопазващите сили на ООН и назначава техния главнокомнаващ. По механизъма в предишната точка страните от НАТО могат да наложат съдържанието на мандата и избора на главнокомандващ да съответства на обявените от тях цели. Веднъж след като бъде определен мандата и главнокомандващия на силите, ООН му възлага осъществяването на мандата и ... по нататък не може да го спре, защото "спирането" може да бъде спряно чрез вето. Така че мироопазващите сили са на подчинение само на своя главнокомандващ и той ще бъде само такъв, който бъде одобрен от страните от НАТО в Съвета за сигурност. Ако процесът се забави - бомбардировките могат да си продължават. "4. Видях картата на разпределението на териториалното разположение на мироопазващите войски по немската телевизия. Съотношението на територите под командването на Росия и НАТО е примерно 1:1, като северната част включваща столицата Прищина и вторият най голям град, а също и всички полезни изкопаеми остават в Руската зона т.е. остават сръбски. Южно Косово ще бъде под командването на НАТО но по поръчение на ООН и докъто ООН гласува единодушно мандат. Ако ООН прекркти мандата на тези сили НАТО трябва да се изтегли, Руснаците могат да останат в ролята си на съюзници на Сърбия по линията на отбранителният съюз "Белорусия-Росия.Сърбия" при условие, че Сърбия мяма да се откаже от него и ще влезе в съюза." Няма "територии под командването" на една или друга държава - има омиротворителни сили на ООН под командването на един общ главнокомандващ. Веднаж даден, мандатът на омиротворителните сили може да бъде прекратен само с решение на Съвета за сигурност, ако ... страните от НАТО в съвета го намерят за целесъобразно и не спрат "прекратяването" с вето. Така че веднъж влезли в Косово войски със сини каски могат да бъдат там само като войски на ООН под командването на главнокомандващия, докато страните от НАТО с право на вето не решат друго. Независимо от съновните блянове на някои за бъдеща нова комунистическа "ос", странно смятащи все още и Русия за комунистическа държава. Ако някои части или техни командири в омиротворителните сили на ООН не изпълняват заповеди на главнокомандващия, за тях както във всяка армия важат военно-полевите закони и при доминиращото присъствие на подчиняващи се на главнокомандващия други части, те ще знаят, че дисциплината във всяка армия не е по желанието и политическите предпочитания на отделни подразделения. Веднага искам да изразя убеждението си, че военните части на Русия, не ще омърсят собствените си и тези на ООН пагони с военнопрестъпно неподчинение за да защитят незаконно един компроментиран до мозъка на костите си комунистически режим. Русия има нужда не от репутация на приятел на "търсещи се" от Трибунала на ООН в Хага, а на една прилична страна. Затова тя досега не помогна с нищо на този режим и едва ли ще го стори и в бъдеще. Ще спомена и един друг факт. Всяка страна може да предприеме всякакви действия за залавянето на заподозряни и търсени от Трибунала към ООН военнопрестъпници, влкючително и военни действия на територия на страна, която ги укрива. Така докато петимата заподозряни военнопрестъпници, начело с г-н МИлошевич, не се предадат в трибунала, Югославия има "суверенитет по милост" - всяка страна, включително и страните от НАТО, могат да предприемат военни действия и до Белград за залавянето им. Изглежда, че някои категорично не са наясно, че ако режимът в Белград действително изпълни казаното днес (в което аз не съм особено сигурен, изхождайки и еквилибристиките му в миналото в Хърватия и Босна и Херцеговиа), това е една пределно ясна капитулация във възможна за приветливото й представяне пред собствените му граждани форма. Предполагам, че дори и тези, които довчера ни убеждаваха, че "достойните югославски водачи" никога нямало да приемат нарушаването на "суверенитета" на Югославия, оттегляйки се от Косово и допускайки "чужди" войски там, постепенно ще получат своето окончателно прояснение. Както и тези, които ни убеждаваха, че бомбите не помагали срешу бойки комунистически режими. Иван Иванов, Упсала, Швеция