Оценката ти за бъдещото поведение на САЩ изглежда доста логична, друг е въпросът дали американците ще го осъзнаят веднага или след време. Великите сили трудно се отказват от придобития манталитет да диктуват и да не се съобразяват. * Според мен от гледна точка на американската външна политика Косово беше един пробен вариант - може ли САЩ да воюва на европейска територия. Войната в Босна може би беше тренировка, но в нея американците все пак се вместиха в рамките на решенията на ООН. Резултатите от операцията наистина доказват, че войните на европейска територия са много трудни, от техническа и психологическа гледна точка. Милошевич може да бъде демонизиран, но не и сръбският народ, който дори да не се е обвързал изцяло с принципите на демокрацията, личната свобода и т.н. все пак принадлежи на общоевропейския свят. * Десетилетието, което започна в Кувейт, наистина свършва, въпросът е какво ще е следващото. Има опасност едно внезапно отдръпване на САЩ от световната политика (което ще настъпи само след катастрофално поражение в Косово, а то е малко вероятно) да превърне недостроения Световен ред в пълен безпорядък. Но според мен войната в Косово ще доведе и до други промени. Ще се възвърне самочувствието на европейските сили. Франция, Германия, Италия също използваха конфликта в Косово за проверка на силите си и, мисля, резултатите ще ги зарадват. Първо - за тях се оказа надживян комплексът да не се влиза на никаква цена във военен конфликт - и немците след WWII, и французите след Алжирската война се бяха убедили именно че реалната им военна мощ не позволява да водят експанзионистична политика, а събитията от 1968 година като цяло промениха статуквото в Западна Европа. Сега европейците си дават по-ясно сметка, че войната е нещо реално и невинаги - възможно за избегване - и че е по-добре Европа да се намеси по-рано, отколкото по-късно. Дали за виновници за конфликта в Косово историята ще сочи сърбите, албанците или американците, няма значение - войната като цяло заплаши Европа и за в бъдеще Европа (в лицето на Германия, Франция, Италия, Испания, а рано или късно - и проамерикански настроена Великобритания) ще търси начини за по-активна реакция. Т.е. има надежда Световният ред да не бъде построен единствено около Вашингтон, а да се опира на няколко основи. Друг е въпросът това не би ли довело рано или късно до нови световни войни. Нека това не изглежда на читателите като отстъпление от наскоро прокламираната от моя милост теза за нуждата от Световен жандарм - политическото издигане на Европа или на други, предимно азиатски, а може и южноамерикански сили - ще създаде възможност за конкуренция сред жандармите. Конкуфренцията ражда качеството, нали така... * Че невинаги е възможно Америка да налага със сила на своите "врагове" рещения в полза на своите "приятели" е очевидно. Затова и ми е много смешно, когато Елена Поптодорова говори за "недостатъчните гаранции", които НАТО ни били предложили. Ами "достатъчните" гаранции биха били настаняване на натовски войски на територията на страната. Същото се отнася до целия свят. * За военната мощ. Фактът, че САЩ пратиха четири-пет ракети по фермата в Кориша, доказва, че чисто количествено бойната им мощ е огромна. Аз наистина се стъписах от броя самолети, които "алиансът" стовари в региона - това едва ли означава, че американците са оголили собствената си защита. * Заключение за американците - всичко това, което пишеш, е много хубаво, ако се окаже истина, но съм доста скептичен. След двайсет години може би американците ще се откажат от военния империализъм единствено в полза на икономическия. Но дотогава - едва ли. Все пак, за целта трябва да си намерят партньори - европейците досега все гледаха да изклинчат, може би Косово ще им послужи като последно предупреждение. * За Германия. Не мисля, че немците по принцип ще се уплашат от военните авантюри. Напротив, както вече намекнах, те по-скоро ще придобият самочувствие тепърва да участват в други авантюри, но на равни начала и без ничий контрол. Колкото до отношенията с Русия - така е, немците хвърлиха най-много пари от всички там, но може да повторят горчивия опит на французите от началото на века. * Русия никакъв победител не е. Четирите и половина милиарда са смешни пари за страната, а държавните заеми и сериозните инвестиции са съвсем различни неща. Русия за десетилетия напред ще зависи икономически и технологически от Запада. Да говориш, че Русия излязла сериозен политически партньор, е единственото крайно несериозно нещо, което си написал. Руснаците станаха за смях пред самите себе си с плоските си закани за Трета световна война и с пълната си неспособност да въздействат върху Милошевич, който уж се водел тяхно протеже. Черномирдин наистина беше превърнат в обикновен куриер, но не само от американците, а и от сърбите. Руснаците доказаха, че не представляват военна сила, защото конвенционалните им сили са жалки в сравнение с тези на НАТО. Нормално, тяхната военна доктрина се крепеше на ядреното оръжие и стана абсолютно непригодна след края на Студената война. Елцин със сигурност не може да изглежда като "трезв" държавник, и в буквалния, и в реносния смисъл. Трезвите държавници не тропат с ръка по масата, не се заканват и не уволняват първите министри в критични моменти - уж заради икономическата криза. Случаят Елцин е наистина много по-страшен от този с Клинтън. Не ми се мисли какво ще става в Русия, ако тоя склерозирал алкохолик наистина реши да става за четвърти път президент... Колкото до това, че Сърбия ще е форпост на Русия, една изолирана от всички страна не може да бъде ничий форпост. Когато се спомене Европейски съюз, едва ли се сещаш първо за Гърция. Сърбия може да остане някакъв анклав на необвързаност на полуострова - антипод на Швейцария и Швеция. Но от нас, българите, до голяма степен зависи доколко това ще означава руско влияние. Мен ако ме питаш, не бива да го позволяваме. * Както виждаш, подкрепям като цяло извода ти, още повече че и аз се надявам нещата да се развият горе-долу в тази насока. Разногласията ни са по въпроса с Русия, а и по един друг въпрос, който ти не засягаш пряко, но намекваш косвено - ако на света се появят нови велики сили, НАТО ще престане да бъде единствен възможен гарант за българската сигурност. Продължавам да не мисля така. Ако ЗЕС се откъсне от НАТО, нашето място, естествено е в ЗЕС (който ще стане само ЕС). Но това не зависи от нас. Иначе от НАТО има полза и при еднополюсен световен модел ("редът" срещу "безпорядъка", "Римската империя" срещу "варварите"), и при многополюсен (Запад срещу Изток, Европа срещу Азия и т.н.). Накрая твоята идея, мисля, подкрепя донякъде решително анти-антинатовската ми позиция, защото ако многополюсният модел доведе до възстановяване на стари и създаване на нови блокове, всяко едно колебание днес може да ни прати утре в по-лошия лагер.