Тони, именно защото по един или друг начин сме във войната би трябвало да се предвидят и предприемат съответните мерки за осигуряване безопасността на населението. Вярно е, че вероятността от сръбски въздушни удари е малка, но в никакъв случай не трябва да се изключва. Представи си следния параноичен сценарий: Във връзка с предстоящото (преди инцидента в Г. Баня) гласуване за предоставяне на възд. пространство на НАТО сърбите решават да засилят антинатовските настроения и за целта подкачват 2 бомби натовско производство на един от своите самолети (смятам, че нито осигуряването на няколко бройки, нито намирането на техническо решение за окачването са някакъв проблем) и го пращат да ги пусне над някой наш град. Курсът на самолета не е никакво доказателство, защото на времето не веднаж съм имал възможност да наблюдавам как американски RC-135 (самолет за радио-електронно разузнаване) лети в близост до нашите граници, използувайки международните коридори на гражданската авиация. Евентуалното сваляне на натовски/американски самолет не може да ни вкара във война, тъй като винаги можем да се извиним за грешката (Тъй де, откъде да го знаем какъв е) следвайки светлия пример на НАТО. Още повече, че в историята има достатъчно примери за грешки като например фактът, че през 1988 г. американският супермодерен ракетен крайцер “Винсънс” посред бял ден над международни войни отстреля ирански пътнически “Боинг” (летящ в установения коридор за граждански полети), тъй като го били сбъркали с Ф-15 на иранските ВВС (!!!). Колко му е ние да сбъркаме Ф-16 с МиГ-21 или “Супер Галеб”? Във всеки случай не мога да се чувствувам особено уютно при положение, че сега разчитаме само и единствено на късмета си.