Г-н Иванов, благодаря Ви за интелигентно поставената тема за дискусия. Аз не се съмнявам ни най-малко, че знаете отговорите на въпросите, които сте поставил. Предполагам, че тези въпроси целят да предложат материал за размисъл на "пацифистично" настроените участници в дискусията. Затова и отговорите, които ще получите вероятно ще бъдат предимно от хора, които няма да приемат тези въпросите като повод за размисъл, а като повод за лични "изяви", ако ми позволите да използвам тази неприложима, в случая, дума. Все пак аз ще се опитам да дам отговор на въпросите Ви и да провокирам една хубава дискусия. Тоталитарният режим на Милошевич, както винаги досега, се водеше не от "чувствени", а от твърде рационални помисли. Този режим отчаяно се стремеше да запази властта си над жителите на Сърбия. Преди няколко седмици един сърбин каза пред български репортер: "уморихме се вече от войни". И наистина от 9 години стандартът на живот в западната ни съседка пропадаше надолу и се водеше война след война. Тоталитарното правителство търпеше загуби, с опитите си да продължи политиката на предшествениците си. Ако се замислим, единственият шанс да бъде задържана властта беше една нова война. В състояние на война управляващата върхушка се надяваше да получи още по-голяма власт върху живота и психиката на сърбите и както виждаме в момента, напълно сполучи. Планът за етническо прочистване на Косово беше подписан от Милошевич още в началото на годината и сръбската армия започна неговото изпълнение доста преди акцията на НАТО (информацията имам от в. Труд брой отпреди няколко седмици). Вероятно тайните служби на САЩ или на някоя страна член на пакта са се добрали до тази информация и са започнали опитите си за мирни преговори, целящи разполагане на международни сили за сигурност в областта. Милошевич, разбира се, изобщо не смяташе да приема каквото и да било - забави изпълнението на операцията в Косово и започна да протака преговорите, за да хвирли прах в очите на обществеността, че става въпрос за "агресия на НАТО", непредизвикана от нищо. Всъщност тези преговори бяха абсурдни, защото и държавите членки на НАТО не се надяваха да успеят да сломят режима на Милошевич по този начин - да подпише мирния договор за Милошевич беше все едно да подпише собствената си оставка. В резултат започна една война, която сплоти сръбския народ около диктатора и му даде властта да извърши нечувани престъпление като геноцид и системно погазване на човешките права. Радиото и телевизията станаха инструмент на правителството. В армията започнаха замени на несигурните офицери (вероятно има още примери, за които нямам информация). Това беше възможно само при една "агресия" на НАТО, която да даде оправдание на Милошевич да "защити" народа си. Дори при успех на операцията властта на Милошевич ще бъде заздравена, така че той ще е постигнал целта си. Изхождайки от тези разсъждения, стигам до заключението, че в най-скоро време ще бъде подписан мирен договор, защото войната вече изпълни целта си що се отнася до Милошевич. Искрено се надявам да не греша в изводите си и да се стигне до скорошен мир - съдбата на сръбския народ, който ще остане под управлението на Милошевич не ме интересува, защото и аз се водя от рационални, а не от емоционални съображения.