Уважаеми дами и господа, Ще изложа на Вашата преценка моите разбирания по темата: 1. За тези хора, които имат интерес към военната история, принадлежността на средствата за масова информация (в миналото радио, "кинопрегледи" към игралните филми, а днес и телевизия и Интернет) принадлежат към военните средства, така както топовете. Безброй са примерите от Втората световна война, когато начало на действия, знаци за шпиони и саботьори са предавани от концертни радиостанции чрез изпълнение в дадено време на дадена музика или фраза на говорител. Във Втората световна радиостанциите на противниците бяха първични цели за бомбардировки, обстрелване и терористични саботажи без никаква грижа дали цивилен или военен персонал в тях ще пострада. Днес телевизията е отлично средство за разпръскване за кодирани военни съобщения чрез технологията на "текстовата телевизия" (изпращане на цифрови съобщения по времето на обратния загасен ход на електронния лъч на нашите телевизори), особено ценна, когато военните съобщителни средства на страната са извадени от строя, т. е. както е днешното състояние в Югославия. 2. За тези хора, които имат интерес към военната история и към днешната модерна теория за тоталната война, принадлежността на средствата за масова информация към военнопсихологическите средства не подлежи на съмнение. Тези военнопсихологически средства, особено в страни с държавен монопол над всички средства за информация в страната, каквато е днес Югославия, могат да се използват за дезинформация, пропаганда и манипулиране на собственото население включително и в защита на интересите на отчаяни управляващи (Хитлер и Гьобелс заливаха германския народ с радиопропаганда за близката окончателна победа и мобилизираха 15-годишни деца седмици преди капитулацията), против разумните му национални и човешки интереси включително и за въвличането му в недопустими действия и престъпления. Монополните собствени средства за информация могат да се използват и за дезинформация и пропаганда спрямо граждани извън собствената страна, тъй-като те могат да се приемат и извън нея. Така средствата за масова информация и дезинформация изцяло в ръцете на военния апарат на противника са военен фактор с изключително значение и оттук са военен обект, който собствената военна сила цели да унищожи. Примери в този смисъл от Втората световна война са бомбардировките на концертни радиостанции, на пропагандните германски киностудии и масовото запечатване на радиоприемниците на всички граждани в много от воюващите страни на честотата на собствената правителствена радиостанция със съответното наказание по военновременни закони за "завъртване на копчето" на друга радиостанция. 3. Хуманните аспекти при нападение над военни и стратегически средства не изглеждат за военните командвания особено по-различни и по-специални спрямо средствата за информация, отколкото да речем при нападения над един военен комуникационен център. В конкретния случай на всички, включително и на югославските власти и на телевизионните журналисти и служители, бе известно, че сградата на Белградската телевизия представлява твърде вероятен обект за нападение (властите дори призоваха към "човешки щит", показвайки, че за тях пропагандата е по-ценна от живота на съгражданите им). По моето скромно мнение, тези, които са били в сградата на телевизията в нощта на нападението, са две възможни категории хора. Едната е такива, които по вътрешно убеждение са желали да служат до смърт на режима и са го сторили. Другата категория е възможно да са били хора, принудени със заплаха и насилие да обслужват пропагандните нужди на режима. Тези журналисти, които са го сторили, вместо да използват могъщите информационни оръжия в ръцете си за да известят света за принудата, са станали една от многото жертви, собствени граждани на югославските комунистически управници, които не следват елементарни човешки и законни изисквания за евакуация на собствените си граждани от рискови обекти без пряко значение за отбраната. На близките на загиналите и от двете категории аз съчувствам по човешки. Съдбата на тези от втората категория ме навежда на мисълта за съдбата на много повече от 15 ненужно измряли у нас от рак в резултат на престъпните действия на нашата собствена комунистическа върхушка, която заблуди съзнателно нашето население по време на аварията в Чернобил да не прекрати консумацията на радиоактивни храни, а внасяше за себе си чисти храни от ГДР и Дания. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция