Така си е, войната, дори с най-съвършената техника, не може да бъде хуманна. Целта - може и да е /обикновено съмненията са основателни/, но войната, бойните действия, убийствата, писъците на хората - това си е мерзост, която, за съжаление - след като ужасът е започнал, могат само да бъдат ограничени, и в крайна сметка, да бъдат унищожени причините. Както казваше един герой на може би най-хубавата книга на Хемингуей "За кого бие камбаната": "Господи, каква курва е войната..." До нашия хал ни докараха "комунистите" - приеми го като метафора, имаше и "безпартийни по партийно поръчение". А колкото до Ялта, Малта, Берлинския конгрес, и т.н. и т.н - дая да не се вайкаме. Дадоха ни на болшевиките, предадоха ни, но то беше защото не ни обичаха. Никога не са ни обичали. Сега за първи път в нашата история истинските владетели на света ни канят за съюзници. Е, още колко пъти можем да понесем национални катастрофи?...