Г-н Убит журналист, Приемете моите съболезнование за неприятността, която Ви се е случила. Но аз ще си позволя да наруша правилото "За покойните само добро, или нищо". Г-н Убит журналист, Вие, който до онзи ден бяхте в центъра на свободния информационен живот в Белград, да не би да пропуснахте, че както военното командване на НАТО, така и югославските власти съобщиха отдавна, че сградата не телевизията ще бъде обект на бомбардировки. Югославските власти призоваха дори за "човешки щит" над най-важния си инструмент за манипулации, дезинформации и пропаганда, за разлика от други правителства, ценещи живота на своите граждани и евакуирайки ги незабавно при подобни случаи. Аз се чудя, г-н Убит журналист, защо Вие бяхте в сградата на телевизията посред нощ, когато и на децата бе ясно, че тя ще бъде бомбардирана. Вашият избор ми се струва обясним само по един от следните начини: 1. Вие избрахте риска да Ви се случи неприятност, причинена от бомба, по собствено вътрешно убеждение с горещо желание да служите до смърт на Вашия работодател, днешната комунистическа върхушка в Югославия. И го сторихте. 2. Вие бяхте принуден от Вашия работодател да му служите до смърт със заплаха, че ще Ви се случи неприятност, причинена от куршум в тила. Вие нямахте кураж сам или с колеги да използвате могъщите информационни средства, които бяха в ръцете Ви, за да изобличите Вашия работодател и избрахте алтернативата по т.1. Така че, г-н Убит журналист, с Ваше позволение, Вие сам си избрахте неприятността. Струва ми се, че не Ви остава нищо освен да почивате в мир и да разсъждавате, дали изпълнихте, това, което се смята за дълг на достойния журналист. С най-горещи съчувствия към близките Ви, Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция