Гледах само част от предаването. Репортерката описва разговор с 16 годишно момиче от Белград. На въпроса не се ли страхува, момичето отговаря, че обичта към Сърбия, неговият патриотизъм са толкова силни, че място за страх не остава. И каква беше мислите реакцията Светлина (Светла Петрова водеше предаването от студиото). " Не е ли това зомбиране?" пита наша Светла кореспондентката в Белград. Е,..., нямах думи,... и сега нямам. Значи така, а, Светло, Светло (дето май си Тъмно), толкоз ти е вътъка, таквоз ти е мисленето, не можеш да смелиш такваз позиция, тъй ясно изразена, тъй искрено поднесена. А може и да ти не уйдисва, щото, сложена до нея, ти се не видиш. Седиш си на стола в студиото, уж нещо говориш, ама те няма! И как да те има бе, мила, то за да го има човек, за да се види, той трябва сам нещо да е, нещо самостоятелно, оригинално,... а то ... блееща сивота, ... И превключих канала.