Г-н Иванов, Както сте имали възможност да се убедите сам, избягвам многословната форма на епистоларно общуване. Не ми пречи да се "разполагам на воля", но за целта предпочитам неанонимния контакт с опонента. Съмнявам се , че тук е най-удачното място за това. Потокът от думи /написани и красиви/ не е доказателство за истинност - а ние това правим. Но забележете. Вие казвате по "законите" и по "човешки начин". И още "те не рискуват нищо". Но ТЕ! са човешки същества и отиват някъде с една безкрайно сляпа вяра и надежда за по-добро. И така се връщаме на причините - не за "законите", а за принудата. Била тя икономическа или политическа. Може и човешка. Държавите сами по себе си не са абстракции. Това е обективно. Богати, бедни. Дали е толкова елементарно? История Култура Бит География Взаимозависимост и още много, много...докато се формират принципите за държавност, уважение към нея и към себе си. Т.е. мистерията не е в това , че бедните ще изядат богатите, а защо са такива. Твърде ми е неудобно да отговарям на части, но това за предприятието с добрите заплати го казахте сам онзи ден. Уверявам Ви, без сянка на ирония и съмнение, че приемам информацията за "Словото..." с благодарност. Така , че коментарът го оставям без последствия.