Уважаеми г-н The Principal, Значи все пак правилно съм разбрал действителния Ви въпрос - дали, защо и как интелектуалците в света реагират или не реагират на събитията в Югославия. Разбира се освен единият възможен отговор, който аз вече дадох, според мен има и много други възможни. Най-вероятният според мен, е че много от интелектуалците не могат да вземат позиция и за това никой не трябва да им се сърди. Интелектуалците нямат по дефиниция решенията на всички сложни световни въпроси. Някои от тях освен "интелектуалци" са и вероятно почтени и последователни хора. Те знаят, че да се избиват хора е лошо, но знаят и че ако извисят глас например "Спиране на бомбардировките!", трябва да имат готов отговор на въпросите, които ще им бъдат зададени: "А после?". "Преговори?". "С кого и докога и колко пъти?". "И с продължаващо "етническо прочистване" в сегашните "ударни" темпове, или с темповете на "обикновеното серийно производство" отпреди войната?". "Или да "омиротворим" диктатора, пожертвайки накакви си там 1-2 милиона хора (и при това албанци), както Чембърлейн и Даладие "омиротвориха" Хитлер (за да се наложи след това един цял свят да провежда несанкционирана от ОН "агресия" срещу "суверенна" Германия и да загуби десетки или стотици милиони хора)?". Освен това, някои "интелектуалци" си спомнят, че не са извисили своя глас през последните години срещу режима на г-н Милошевич, когато той "прочистваше" системно в обичайни (за него) обикновени "производствени" темпове. И сега не им достига глас. Разбира се с оглед на пълнотата трябва да отчетем, че винаги има "интелектуалци", които са "набедени" за такива, поради например това, че са притежатели на дадени дипломи и титли. Уважаеми г-н The Principal, Моето лично мнение е, че интелектуалците нямат решение на сегашната криза в сегашния й статус. Имаме работа с всичко друго, но не и с интелектуалец. Тук решението според мен е у политиците и военните. Струва ми се, че това, което "интелектуалците" могат сторят в сегашния статус на кризата, е само да насочат вниманието към собствените си възвишени особи с някоя и друга декларация или лозунг-призив без нищо конкретно или без никакви реални шансове да се окажат решение на кризата, но да имат стойност на чудесен и крайно необходим "вятър" в мелниците на "прочиствателите". А що се касае за "пира по време на чума", смятам, че алегорията не е употребена съвсем на място, а може да имаме и съвсем прозаична причина за това, Атлантическия клуб не отложи честването. Независимо от гръмкото си и съгласете се, малко парвенюшко название ("Българско сдружение за НАТО" би ми звучало по подходящо), не вярвам този клуб да е особено богат. Ако е предплатил залата или е заплашен от неустойки при отказ, може логиката де е била като на героя на Щастливеца ("Пени се, не пени се ...). Разсъжденията за "пир по време на чума" според мен са изключително актуални, но ... за цялата наша държава. Тя, според мен, се "коктейлизира" с повод и без повод, шампанско се лее като Искъра за щяло и за не щяло - последното "проливане" бе в ... парламента по случай ... празника на ромите, много от които нямат и питейна вода у дома си. Арогантното и парвенюшкото е разпространено, както у висшите ешалони на държавната администрация (където се заплаща с данъчни пари или се приема съмнително "спонсориране"), така и у частни предприятия, а дори и у граждански сдружения и фондации. (Струва ми се, че Министерският съвет е една от малкото пестеливи институции, що се касае до коктейли и шампанско - там стомашните удоволствия все по-често се заменят с духовни, например кратки камерни изпълнения на "живо" на сериозна музика от сериозни изпълнители). Общо взето милиони левове се коктейлизират и шампанизират, вместо да се насочат като благотворителност към ударените от чумата на нищетата. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция