Уважаеми г-н Александров, Вие според мен ни навеждате към един от най-сериозните аспекти на кризата в Косово, засягащ нашата страна. Днес ние имаме шанса да изберем правилна позиция или (както обикновено) неправилна. За мен правилна позиция е тази, която е почтена и човешка. Ако тя носи и изгоди на страната, това е също добре. Исторически обикновено се оказва, че почтената позиция е в крайна сметка и изгодна. Днес много хора са смутени от неспособността на ООН да предотврати и да обуздае престъпните действия на югославските комунистически лидери спрямо собствените си граждани в Косово. Днес много хора са смутени и от това, че НАТО накрая, след безкрайни преговори (включително и със съдействието на Русия), предприе военни действия срещу Югославия без предварително решение на ООН. Много хора са смутени, че и цивилни граждани на Югославия загиват (в изключително нисък размер, съпоставен с обхвата на военните действия) и страдат. Струва ми се, че у много хора (тук нямам предвид тези, за които Милошевич е новият Сталин и последна надежда за реставрация на сталинизма) това смущение предизвиква нормални човешки емоции на неприемане, огорчение и протест. Но ... както трябва да бъде, никой избран политик няма право да взема решения само на основата на емоции. Несанкционираната от ООН акция на НАТО има твърде близък аналог - несанкционираната от тогавашното Общество на народите война на Великобритания, САЩ, СССР и накрая дори България срещу Хитлерова Германия. Обвинява ли днес някой тези страни, спасили света с несравнимо по-голями цивилни, военни и материални жертви, отколкото днес в Югославия? Не. Кои страни в крайна сметка спечелиха изгоди от Втората световна война? Тези, които още в нейното начало застанаха на почтени и човешки позиции срещу тогавашната "кафява чума". Така, че днес според мен ние трябва да съчувстваме на всички страдащи, но да подкрепим почтената и човешката позиция - тази която се противопоставя на злото, която ще го победи, макар и с жертви, но ще спести на света много повече жертви в бъдеще. За мен това е позицията в подкрепа на довеждане до победа на действията на НАТО и трибунал над престъпниците. Като каква ще бъде преценявана и третирана нашата страна в бъдеще днес зависи и от друго решение на нашата страна - за оказването на хуманитарна помощ на нуждаещите се бежанци. Според мен, ако нашата страна приеме известно число бежанци (5000 - 10000 - на твъдения, че "нямаме възможност" дори за толкова НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВА), ще застане в числото на почтениете и човешки страни. Ако не го стори (особено със срамни, почти националистически аргументи, че ние си запазваме ресурсите за евентуални бъдещи македонски или български бежанци от Западните покрайнини, които се дочуват днес), страната ни рискува според мен от "отличникът на Балканите" да стане отново "черната овца" на Европа. Това може да намали желанието да се помага на нашата непомагаща страна и освен национален срам, обикновените граждани ще го почувстват с джобовете и стомасите си. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция