Всеки път скъсвам с миналото.
Всичко свърши на една голяма купчинка накъсана на дребно хартия.
Писма.
Снимки. Всичките ми снимки.
Дневникът. Водех го от 12-годишна.
Последната ми книга. Оттогава.
Хвърлих си верижката в езерото до търновките общежития. Винаги съм била прекалено мелодраматична.
Изхвърлих си половината дрехи. И така не ми ставаха.
Накрая си отрязах косата. Ебала съм й майката на външността.

Нищо не помогна. Забравянето не става нарочно. Дори когато махнеш всичко, което ти припомня за някого или за преди-то. Изслушах много теории за това, как трябвало да можеш да режеш като "с тесла". Не ме бива за дърводелец. Уморена съм от нарушени обещания. На себе си обещания.

Привличане на внимание. Хах. Става страшно. На чужд гръб и сто тояги са малко. Любима поговорка.

I would tell you about the things
They put me through
The pain I’ve been subjected to
But the lord himself would blush
The countless feasts laid at my feet
Forbidden fruits for me to eat
But I think your pulse would start to rush

Now I’m not looking for absolution
Forgiveness for the things I do
But before you come to any conclusions
Try walking in my shoes
Try walking in my shoes

You’ll stumble in my footsteps
Keep the same appointments I kept
If you try walking in my shoes
If you try walking in my shoes

Morality would frown upon
Decency look down upon
The scapegoat fate’s made of me
But I promise you, my judge and jurors
My intentions couldn’t have been purer
My case is easy to see

I’m not looking for a clearer conscience
Peace of mind after what I’ve been through
And before we talk of repentance
Try walking in my shoes
Try walking in my shoes



...........................................................................

Стискам палци.