|
Тема |
Re: pravopisni greshki [re: eskarina] |
|
Автор |
Aлeдap (демон) |
|
Публикувано | 12.01.05 08:30 |
|
|
В последните години само губя. Така и не свикнах с липсата на важните хора. На едни от тях се обаждам с празната надежда, че ще си спомнят, че сме били приятели. С вяра, че аз им липсвам толкова, колкото и те на мен. Други ме е страх да заговоря - не искам да им припомням неприятни неща. Ще ми се да съм сигурна, че животът им върви милион пъти по-добре без мен, отколкото с мен. Те от своя страна сигурно си мислят, че съм ги забравила или че обещанията ми са с изтекла годност. Продължавам да ги обичам и да се сещам за тях почти всеки ден. Като видя нещо и да кажа - е, това много би харесало на единия, или какво би си помислил за това другия? - и това ме кара да се усмихвам.
Прекалено съм егоцентрична, за да имам приятели, поне така ми казаха, и това ме сряза през сърцето. Винаги съм вярвала във вечното приятелство и подкрепа, също както вярвам във вечната любов, но така и не намерих първото, вече не се надявам да го намеря. Хората просто продължават... аз не мога.
Ще си сваля Бьорк сега.
|
| |
|
|
|