Не знам какво да кажа. Тази пълна липса на реализъм... Тази пристрастеност към неясни щедри голословни обещания... Тази недалновидност...
Не съм от повервалите, пази боже, но какво от това??? Последствията ще се излеят върху мен, както и върху всички нас.... Неверващите... Единайсет години останах в България и емиграция беше мръсна дума за мен. Как да си призная, че разочарованието ми е толкова голямо, че не мога да остана тук! Не мога да вървя по улиците и да се вглеждам в лицата на всички тези хора, които доказаха че не са способни да МИСЛЯТ!!!! Да знам, че всеки втори иска да получи, а не да извърши промяната, с която така се злоупотребява... Че не е способен да върви в една посока въпреки трудностите, защото нищо не се получава даром ...