Самия проблем с психичната натовареност не е толкова от някакви си 100 дни или 1000 дни дори - ами е в това, че експеримента е публичен!

Кой нормален човек ще запише в дневника си абсолютно точно мислите си след като знае че тези мисли ще се прочетат от стотици или хиляди хора!
Та нали ако Марин напише да речем "Мая започва да ми харесва, може би ще се влюбя в нея" тя още на другия ден ще знае за тези негови мисли - което ще рече че не са мисли а са изречени думи
(Не следя взаимоотншенията им и нямам представа какво се е случило, това е само пример)


За да бъде един дневник обективен, то за неговото съществуване трябва да знае само неговият автор!

На вас никой не ви се бърка в личния живот!
Ти като си толкова "Яка" що не споменеш публично интимните си преживявания в този форум?

Всеки си има право на личен живот и няма смисъл да се бъркате във взаимоотношенията на хората ...

Трябва човек да е обсолютно откровен и да се абстрахира от мнението на цялото общество за да разкрие истинските си мисли!
Хормоните са си хормони и самия човек не може да ги контролира!

Ето защо заради тази публичност - според мен се губи всякакъв смисъл от експеримента касаещ взаимоотношението между интернавтите.

Щом всичко е публично - За какъв дявол трябваше да бъдат момиче и момче, а не да речем две момчета или две момичета


а за психическите отклонения - не си права!
След като преживеят този "експеримент" ще бъдат много по-добре подготвени за дреболиите от реалния живот :)))