Здравей,

ето как виждам нещата: ако ти например в себе си имаш ментови бонбони и видиш твой ближен да кашля тогава, какво ще му кажеш? Ще му кажеш ли, че кашлицата е субективна? Ще му кажеш ли, че при някои хора тя може, да се прояви в едни условия, а при други хора в същите условия гласът по скоро ще се проясни? Предполагам, че ти като разумен човек първо ще му дадеш ментата и след това ще даваш обяснение.

По същия начин и въпросите за хармония, щастие и любов. Един друг пример: човек попада в някаква ситуация. Тази ситуация не му се струва, че е привична и тогава той разбира, че е попаднал на някакъв дисбаланс, който явно трябва да се оправи. Защо той изобщо ще стига идеята, че нещо не е както трябва? Вероятно защото той самият някога е бил в хармония. Вярно, че понякога именно недоразуменията ни изясняват, че преди сме били в пълна хармония с всичко за разлика от сега. Въпросът е, че има реакция. И това е достатъчно за да видим, че тук някой е с желание, да хармонизира. Да стигне до едно състояние, която по някакъв начин е или с форма в главата му или най-малкото той е бил някога в такова хармонично състояние. Идеалите също. За да има идеал за нещо човек той преди всичко трябва да изхожда от някаква позиция, познание за това как могат да бъдат нещата. Нищо, че утопии и антиутопии разбиват някои идеали на пух и прах. Те пак продължават да си съществуват и да палят съзнанието със своята вероятност за проявление.

Щастие- колко пъти хората се опитват да онагледят това що е щастие? Предполага се, че щом има пари значи това е равно на щастие. Интерсно защо даваш за пример разни милионери. Това е само едно предположение, че човек с пари трябва да бъде щастлив, удовлетворен и да се кротне. А дали само по себе си щастието може, да се окачестви като едно чувство? За това говоря. За всеки щастието си приема някаква форма, обаче преди всичко щастието е чувство/чувство за щастие и нищо повече.

Любов- ако ти видиш един човек, тръгнал с една торба пълна с розови очила. И къде що види човек му дава по един брой ти какво ще си кажеш за него? На мен лично всеки който е тръгнал да говори за любов ми прилича на такъв човек. Според мен любовта не се говори. Ето за това ти казвам, че с всички опити да бъде определяна по някакъв начин се случва едно и също нещо. Не се случва нищо. Нито човек ще започне да обича, нито ще разбере това що е любов? Обаче е възможно едно друго нещо. Случва се човек да остане разочарован в любовта. Но когато ти видиш човек в момент на едно такова разочарование, който си ближе раните ти за любов ли ще започнеш да му говориш? Повярвай ми, ако го направиш раните ще започнат да болят още повече. И ако си съдист, а оня мазохист ще бъдете идеална двойка и кобмина оплаквачи. Така си мисля.

Добро и зло- ако човек бъде лишен от щастие той няма да има ни най-малка възможност, да се справи с която и да е злина не мислиш ли? За това считам, че щастие има определен смисъл. Това което приемаш за щастие, едно безветрие, застой и прочие определено не ми допада. Няма да ти споря. Вероятно изхождаш от някаква твоя система за разбиране на понятията като щастие. Това за което от своя страна говоря обаче е щастие което може да влезе в дадена познавателна система, като астрологията. Да речем един транзит на Венера идва, когато човек може, да огледа приятелите си, да се омекоти дадена обстановка, да се вмести известна лекота и щастие в отношенията. И това именно за да се подсили самият човек в работата му със злото после. За това говоря най-общо.

И последно: онова което казваш за любовта накрая, че тя е батерия, сила за борба горе-долу за това става въпрос съгласен съм. Но после като продължаваш в този дух да говориш за нея, че тя е над всичко и всички по принцип по този начин се говори за всевишния. Е да говори се и това, че всевишния е любов. Но като цяло всевишния побира в себе си и творчеството на нещата, красотата и въобще битие. Не съм против което казваш въпросът е и ти да разбираш, че начина по който говориш за любовта наподобява на словото за всевишния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите