Re: връщането / Я! Архивите са живи / Астролози

Здравей! Защо мислиш, че любовта отделена от щастието е празна дума?! Тогава трябва да приемем за празен живота на тези, които са обичали без щастие. В тази ситуация всички биха се страхували от любов без лично щастие. Не, няма да е форма на изкупление - изкупваш, когато има какво да изкупваш - примерно неправилните разбирания за любовта, страха. Защото любовта е вън от личното щастие. Може да го има, а може и да го няма. Тя не може да бъде зависима от нищо - ако е наистина любов, а не влюбване. Никой и нищо не може да те спре да обичаш. За това мисля, че за никоя любов не бива да се съжалява ... защото тя разтваря и чупи обръчите на нашето тесногръдие като на стара бъчва. Това, което печелим с всяка една любов, е разширението на собствената си душа: една недорисувана картина, в която е прибавен още един нюанс.
Христос ще ни бъде нужен като символ на любовта. На Вярата в любовта. Не винаги, не във всеки разговор и не във всички случаи. На мен ми беше нужен. Все още се учим на безвъзмездност. Щастието е само награда за намерения баланс. За хармонията в собствената ни душа. Трябва да го търсим първо там.
Пишеш "И нужно ли е отново да се повтаря всичко?". Отвръщам ти с една чужда мисъл: "Историята няма супер мозък. Тя има здрав стомах - и остра нужда да преживя." Дори и да осъзнаем с опита теоретично някои неща, ние ще повтаряме често грешките си, защото човек се променя на практика много трудно, с постоянни усилия на волята. Грешката е неразривна част от нашата природа и ние ще грешим непрекъснато, докато еволюираме. Още повече, че в нас е заложена потребността от ЛИЧЕН опит. След като ние правим живота си, защо трябва да мислим, че по всяко време сме достатъчно съвършени, за да преживеем любовта само като пълно щастие и хармония ?! Това принципно сигурно е възможно, не го изключвам. Някои на Изток са постигнали нирвана, но за съжаление за повечето от нас страданието, болката е всекидневие.
Говорейки така, не искам да ти оставям впечатление, че бягам от щастието в любовта. Сигурно ще те учудя, но в личния ми живот в момента съм постигнала
този баланс щастие-любов, което аз приемам като награда за работата със самата себе си. Но би било наивно до смятам, че животът, който е в непрекъснато движение, ще ме остави в статичното състояние на преживяваща американски хепи енд.