Въпроса е, че има различни школи на прераждането. Например има астрологична школа, има индийска школа, има и психотерапевтична школа.

А това е объркващо положение. Защото въпроса е не в това в коя да вярвам или дали да вярвам на прераждането. Въпроса е, как живея с тази идея? Как тази идея ме променя и как ме кара да затварям едни врати и да отварям други?

Като под школа разбирам не само някакво схващане, ами именно това - живеене според мисълта за преродението. Тук и сега? Космологичната представя за прераждането пък предполага нещо съвсем различно. А именно живот на други планети по-други места във вселената където се диша въздух и се лапа трева и маруля. И също така взависимост от представата се изменя и стереотипа на възприемане. Едно космологично прераждане ще тласка мислите ми в посока различна от представата на астрологическия вариант.

Според астрологическия вариант както ми се струва възниква характер на прероденото. Този характер обаче взема едно житейско минало описано от археологията или историята например. Няма от къде другаде? Освен, ако не вече и снимков материал за това какво е било преди деня на раждане!

В космологичния принцип се залага на нещо напълно различно. И това би пробудило у мен напълно различна нагласа.