Въпроса е, че не ги разглеждам като някакви оформени личности в обществото. И това което е мисия не е мисия на възрастен за кауза например за каузите на феминисткото течение. Те също са били деца и докато са си играели на жумичка едва ли им е минавало през главата, че някога ще се занимават с оплюване?! И едва ли сега като възрастни осъзнават какво точно оскверняват с приказките си? Тоест те все едно са забравили да пораснат, което не е оправдание, а е факт.

И дори по-скоро считат, че абсолютно никой не би трябвало да им повярва за което още повече засилват цинизма си. Изпращат го на шеста степен. А това завишаване не е ли именно знак за несигурност по-отношение на аргументите които предлагат?