Ти го описваш това като "не мога да дишам" - аз щях да кажа нещо подобно. Разбираш...всичко на възли. Думите-също на възли. Ако не си заздравиш бента, това, което е в теб буквално ще се плисне със страшна скорост и сила в отсрещния...който и да е той. Останал ти е самоконтрол дотолкова, доколкото да проявиш малко разум...и си казваш, че не бива да го правиш.
Щото пуснат Плутон веднъж и то на ниски октави...подсилен с две квадратури при това ...трудна работа...
Никой не ми е обещавал, че ще е лесно и приятно, напротив. Но се старая да си повтарям, че в крайна сметка ако оцелея / а би трябвало!/- това ще изхвърли всичко онова, което не ми е нужно. А хубостникът си стои вътре в теб като игричката с мините от старите Уиндоуси... каквото и да отвориш, бамммм, нахендрил си се на мина.
Връзвам се за това с водата, защото се питам къде ли ми е аджеба Нептун, баш когато най ми е нужен. Ама ми е нужен не да си създавам разни илюзии, а да се получи някакво омекотяване...разтваряне...Тцъ, къф Нептун, нема го.
Или идеята, че си снежинка замразена на прозореца... красива форма, естествено създадена от природата и пак от нея взета. Преходен си. А какви ги върши 1-ия ми дом с тоя болезнен Хирон, който пръст да му покажеш - и вие на умряло.
Мисля, че за известно време ще млъкна...или ще се разтворя в нещо по-голямо от себе си.
Не знам...
Ще прочета това, което си писала...много пъти...ще си го сейвна.
Наистина помъдряваш...

Близнаците-на сапун!