Не ме учудва. Избрах този текст, защото е точно текст за слънце и сатурн. При сатурновото си завръщане преживях нещо крайно шокиращо за мен. Баща ми цял час се опитваше да ме вразуми и да ми помогне по свой си начин с думи, съвети и уговорки, а аз слушах /без да го прекъсвам/. Имах чувството, че слушам себе си в един куп сатурнови консултации /а аз си мислех, че съм учила всичко това по училища и университети/. 30 години е говорил едно и също. Дали съм го разбрала или само го повтарям като грамофонна плоча, а в действителност се боря срещу какво?

За да се прескочат границите в съзнанието - усещането, че все нещо пречи, все някой не дава, не разрешава - най-често се прибягва до "издигането" им на материално ниво. Дали ще са зидовете на манастир, затвор или 4-те стени на стаята - няма значение. Колкото повече ограничения на материално ниво, толкова по-осмислен и "пълен" живота - това е принципът на слънце-сатурн.

В интерес на истината - със слънце-сатурн колкото повече се стремиш да си върха на обществото и колкото повече се стремиш да покриваш стандартите му, толкова по-малко душа усещаш в себе си.

Майкъл Лутин - един американски астролог - е нарисувал за сатурн в 10-ти дом картина, на която е изобразена артистка, стояща на ръба на висок небостъргач, държаща статуетката на Оскар в ръце с намерение да скочи. Неговата интерпретация е следната: "Цената, която плащаш за постигане на големия успех, е това, което в крайна сметка ти прави живота not worth living."

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!