...Кайли е отговорила на въпроса ти по един много добър начин, защото си е направила труда да изчете Кастанеда и да "влезе" в това, което е писал...

...аз само ще добавя нещо от личния си опит...

...когато бях студент за първи път прочетох "Пътуване към Икстлан" - това е третата поред от общо 12-те "основни" книги на Кастанеда...по онова време само тя беше преведена...тогава тази книга ме зашемети, но аз, естествено, не разбрах за какво става въпрос...спомням си предговора (от Димитри Иванов мисля, че беше), в който личността (забележи "личността") на Карлос Кастанеда беше обвита в тайнственост - не се знаело кога е роден, кои и какви са му роднините, нито къде се намирал в момента, демек бил си "заличил биографията"...
...спомням си как тогава се потресох - аз, студент по история, имам си паспорт, ЕГН, родители, гадже, приятели и т.н...как да се откажа от всичко това, за да постигна благините, които ме очакват, когато постигна "просветлението"...така го схванах - буквално...отказ от всичко, което те свързва със света на ежедневното ти внимание...освен това "отказът от биография" го разбирах още и като ЦЕЛ...хехе...по-късно разбрах, че не било ЦЕЛ, а СРЕДСТВО...:-))...изглежда човешкото същество така е устроено, че има нужда от залъгалки и трикове, изпитания, чрез преодоляването на които достига до отговор на въпроси, които си задава и които въпроси нямат никаква връзка с ежедневието му...отговорите на тези въпроси са толкова очевадни и достижими толкова лесно, че човешкото същество (което обикновено е склонно да вярва) не вярва, че светът около него може да е толкова просто устроен и наистина толкова лесно достижим...

...сега отдавна не съм студент и съм изчел всичките книги на Кастанеда, дори и тези, които са само за "тенсегрити", дори и нещо от Карол Тигз и Тайша Абелар, които са били от групата на Кастанеда...по онова време Кастанеда е бил около 60 годишен, а днес вече не е между живите и се знае много за него - така да се каже биографията му е възстановена...

...и едно мое наблюдение - забелязал съм, че Кастанеда се възприема много трудно, почти невъзможно от жени...(както виждаме има изключения, разбира се)...Кастанеда се възприема по-лесно от всички хора, които си правят труда да анализират един факт, независимо какъв е той, вместо да спрат на ниво чувство, финализирайки усилията си с:"Така усещам нещата", или "Схемата, която ми е известна доказва това"...