Дано да не прозвучи неуместно контрастиращо с настроението, в което си била, когато си писала този великолепен (както обикновено) текст. Но звукът, който лично мен най-безотказно ме вади от тишината, е мяукането на котката ми. За нея животът тече по други закони и ритми - и като цяло на нея изобщо не й пука за плутоновите депресии, в които (подобно на теб и редовно) изпадам. Тя иска храна и гушкане - и ако аз случайно не се досетя навреме да направя необходимото, тя ....всъщност познаваш я и знаеш какво прави малката гадина...

Иначе на повечето въпроси, които си задаваш, отговори няма - или поне няма такива, които да е сигурно, че ще ти вършат работа и следващия път, когато се сдухаш. В такива случай аз просто кротвам и чакам да ми мине. Понякога се отдавам на деструктивни стратегии за справяне, от които обикновено става по-голяма каша, но и ми минава по-бързо, защото енергията ми се насочва към оправяне на стореното (в рамките на възможното).

На мене транзитът на Юпитер в 1-ви ми се отрази почти като по учебник - включително и наследството от 5-6 кила (уф-ф-ф-ф)... Вече се чудя дали изобщо има надежда някога да си вляза в старите дънки - но поне се утешавам, че се сдобих с по-ведра визия (като съм по-слаба изглеждам по-проклета) и по-пищни цици (пак е нещо). Всъщност за това сигурно си струва да напиша отделна тема (за Юпитер в 1-ви де).

Мдам... май пропуснах да спомена, че си страшно готина и че те обичам. Не че не знаеш де, ама трябва да се напомня от време на време...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите