|
Тема |
Re: Можем ли да разпознаем "истинския"? [re: Бялa тиxa cмъpт] |
|
Автор |
Джeми (... време е ...) |
|
Публикувано | 17.05.04 01:16 |
|
|
Покрай всичко, което си написала, се замислих.
Аз явно имам много отделено усещане за себе си, защото много трудно възприемам идеята за душата-близнак. Далеч повече вярвам в "сродната душа" - ама просто сродна... чак "близнак"... хъм... мисля си, че никой не заслужава това точно...
Всъщност, дали не объркваме срещата на две тела в пространството със срещата на две души? Какво е "среща"? И какво е "душа"? И защо се получава така, че в някои свои срещи съм успяла да съзра душата, а в други - и Диоген да бях - "нЕма никой", както се казва?!? Каква изобщо е идеята на всичко туй?
Разбира се, въпросите са по-скоро авто-въпроси... размишлявам си.
Особено на глобалния фон как все на мен ми се случва да се влюбвам от първия поглед... хъм.. понякога даже и далеч преди него... Но влюбването/ обичането си е мое. То си е само в мен - иначе как могат да бъдат обяснени милионите несподелени влюбвания? Или дори и споделените, при които не след дълго стрелката на потенциометъра се кльофва на 0 - и до там...
Мисля си и също защо "невъзможните" или "възпрепятстваните" и "неосъществимите" любови сме склонни да ги приемаме за много "по-" /най-вече във вида "по-истински"/ от ония, дето просто кротко са се сбъднали? И че - каквато и любов да имаме до себе си в дадения момент - все сме някак нащрек за Онази Любов.. дето ще ни разбие сърцата, ще ни изплаче очите, ще ни разподере всички ризи, ще ни хвърли в отчаяние, ще ни направи слепи и глухи за света извън Нея, и изобщо ще ни ебе майката отвсякъде... ама, на! - искаме си я... Въобще не искам и да задълбавам в аспекта как покрай "истинската" любов най-често успяваме да изпозагубим всичките си приятели...
За мен истинската любов е сбъдналата се любов - и, по възможност, в настоящето. Може и черногледство да е, но всичките ми бивши любови ги приемам за далеч по-"истински", отколкото коя да е бъдеща... Като се случат - тогава. Докато не са се случили - няма ги, и толкова.
Бъдеще... какво, по дяволите, пък е това?!?
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
|
| |
|
|
|