|
Тема |
Re: Можем ли да разпознаем "истинския"? [re: Mesmerisa] |
|
Автор |
jadore () |
|
Публикувано | 15.05.04 17:59 |
|
|
Първо - благодаря за отговорите - на теб, на Джеми и на Смарагд!
Като ги чета започвам да се виждам по-добре отстрани и осъзнавам в каква истерия съм изпаднала.
Май твърде дълго бях "градска" жена... и знаеш ли, харесваше ми привидната сигурност. Не знам дали заради "тревожната мисъл за Утре" или защото исках да задържа тогавашното "сега" завинаги, но да- харесваше ми! Докато една нова любов, нетърсена и нечакана просто счупи прозореца на уютния ми дом и заедно със свежия въздух изсипа куп ужасни въпроси... И тогава се сблъснах в старото си аз, разкъсвано от много страсти и не познаващо граници в любовта.
И от тогава се лутам между щастието да живея тази луда любов и не по-малкото по сила нещастие да да се удрям постоянно в малкото останали стени от "затвора на здравия разум, логика, мислене...". А за самоконтрола - него го изгубих още в първите минути на "големия сблъсък"...
Но как да избягам от себе си и да спра да мисля и да се тревожа. Е поне на първо време, ще си лепна някъде с големи букви едно от изреченията ти. Ето това: "Само че в действителност страховете и съмненията не ни предпазват от евентуалните нещастия - но със сигурност съсипват настоящите щастия…"
и още нещо ме тревожи - дали въпросите за "истинския" и подозрението ми че той съществува, не са просто търсене на оправдание за това, че се осмелих да изживея нещата. Оправдание за грешка, която ако въобще е грешка, то определено е любимата ми грешка.
Life Must Be Danced.
-Neitzsche
|
| |
|
|
|