Винаги като чуя да се говори за "истинския"/"истинската", леко се изправям на нокти… Защото, както стана дума в съседната тема - за "градската" и "дивата" жена - за мен самата идея за "истинския" е, така да се каже, съвременен продукт на градската жена. Макар да не е от вчера този мит - както и идеята за "половинките"… Вярата в съществуването на "истинските половинки" за мен е съмнителен плод на цивилизацията - на копнежа ни да контролираме природата и съответно себе си… И в същото време далечно ехо от първичната ни нужда от Бог, от нещо "по-голямо от нас", от онова вселенско усещане, че съществува някакъв висш синхрон в Космоса - и че ние сме част от този синхрон… То е и част от тревожността ни, мисълта за Утре, нуждата от гаранции и трудността да се отпуснем и да имаме доверие на преживяванията си… Не знам дали се изразявам добре всъщност….и дали се усеща нишката на мисълта ми…
…защото тогава, когато в мен се събуди дивата жена и изпълзи на свобода, лично аз пет пари не давам дали това е истинският….дали е възможно да съм с Него, дали е обречено, колко дълго ще го има… В дивата природа няма вчера и утре - има само тук и сега. Има усещане - за удоволствие или болка - и съответно наслада или бягство… Когато си точно с този мъж - и когато се чувстваш щастлива с него - със сигурност той е "истинският". Днес! За утре не се знае…
Разбираш ли - ако се замислиш, във въпроса ти е някак заложена идеята за статичност - че ти си такава, каквато си в момента и че винаги ще бъдеш такава. Че светът е фиксиран и постоянен - и съответно истинският партньор е също някаква ясно очертана, постоянна величина. А пък то не е така. Ти утре ще бъдеш друга, светът ще бъде друг и мъжът до теб ще бъде друг. Може всичките тези нюанси на "утре" да бъдат в сихрон, а може и да не са… Затова истинските неща могат да бъдат гарантирано такива само днес, тук и сега… Тъкмо поради това лично аз не вярвам в идеята за "истинският"…
На твое място просто бих се отдала на точно този миг и точно този човек. И не бих се занимавала нито с хороскопи, нито с размишления колко "това" е възможно, невъзможно, обречено на провал и прочие. Защото това са също твои "градски" дефиниции - какво значи възможно, провал, обреченост - от каква гледна точка и по какъв критерии? И дали тези дефиниции са правилните - за кого, от каква гледна точка, в какъв контекст? Например според баба ми, една връзка няма никакъв смисъл, ако не е с мъж, който е "добра партия" и не завърши с брак - по всички "правила" и по онзи идилично-патриархален сценарий, който е единственият познат и възможен за нея. И съответно можеш лесно да се досетиш как тя би формулирала понятия като възможно, истинско и прочие. За мен пък една връзка има смисъл, когато ме прави щастлива (понякога и нещастна), когато ме пробужда - като душа, тяло и сърце, когато ме води нанякъде и ме учи на нещо…когато е споделена, дълбока и носи онзи божествен аромат на сливане… Независимо дали ще трае ден, месец или векове… И щом тази среща се е случила, значи е възможна… Поне за днес…
О, да - да не забравя… След цялата тази тирада, да не си помислиш, че спазвам дословно всичката тази "дива" мъдрост? Е, понякога я спазвам, наистина. Особено когато ми помагат… Но това не ми пречи да изпадам и в положението на Алиса, която "винаги даваше мъдри съвети, но рядко се възползваше от тях"… Понякога ми гърмят бушоните, изпадам в истерии, тревожа се, гледам хороскопи, тръшкам се, размишлявам… като всяка "градска жена"…. Тръшкането е и функция на инстинкта ни за самосъхранение, разбира се - нормално е човек да си задава подобни въпроси просто за да се предпази от болка… Само че в действителност страховете и съмненията не ни предпазват от евентуалните нещастия - но със сигурност съсипват настоящите щастия…
Впрочем като стана думи за критерии и дефиниции - аз май разпознавам "истинските неща" - независимо дали са хора, събития, усещания, преживявания - именно по това дали измъкват от мен дивата ми, немисловна същност…. Понеже понякога целият този здрав разум, логика, мислене, самоконтрол….ми действат като затвор…
Редактирано от Mesmerisa на 15.05.04 12:11.
|