Джем, намек е, прелюдия е, към нещо, което сигурно вече се е случило / се случва (няма земно глаголно време, което да предаде същността на безвремевата енергия), но сега ще се разгръща от тук нататък в наше измерение. Както всяко семе носи есенцията на цветето в себе си, но трябва да покълне в земна почва, за да усетят създанията аромата и красотата му, така и ние поляхме едно семенце, което ни е чакало... Може би...

De profundis clamavi ad Te, Domine!