Не коментирам автора на темата... и защо, мотив, усещане, думоподреждане, внушение и прочие, и прочие.
Говоря за мистичните преживявания без да ги центрирам върху някого. Добре, Марта, вече сериозно, а ако искаш можем да се преместим в друга тема, за да дискутираме по въпроса без аналогии, които могат да минат в графата "лични". Нима смяташ, че такива изживявания могат да се продават, примерно? Да си ги купиш? Смяташ ли също, че могат да се предадат. А да ти се отнемат? А някой друг да ти ги внуши? Да те погълне чуждо усещане "мистично" без при този превод на наистина такова изживяване, ако го има, то да не се опорочи? Да са комерсиализира като бъде облечено в комерс, шир-потреба форма? Нима това е възможно? Нима вярваш, че съществуват нишки, които свързват теб с небето, теб с друг човек и тези нишки няма да се скъсат, ако ги вкараш в коловоза на общото, ако ги направиш под някаква форма обществено достояние?
Това е въпросът. Не виждам друг клуб, където да го задам, наистина.
А по отношение на останалото - натюрел. Не се оправдавам... Просто стил, подход, дяволък. Светоусещане. И думи. Правиш същото, което аз направих тази нощ, но с други думи. И това беше очаквано. Но да се върнем на мистицизма, ако искаш?

Acropolis adieu