Да си го кажа направо: не дърпайте geminiled за опашката... иначе към клуба ще трябва да си направим литературна секция!
... а smaragd да ни анализира енергийните почерци... хъм...

В така отклонила се тема направо не мога да се стърпя да се включа и аз... Май наистина по подобност - ако не по еднаквост - сме се събирали...

***
Не искам вече
да обичам на парче:
от днес до вчера
и оттук до там...

Любимото ми плюшено мече
насила свикна с думичката "сам".
Отвърнах се от копчета - очички,
които бдяха в нервния ми сън.
И жаждата да се раздам на всички
създаде ми посоката - навън!
Приятелят ми - мекият, добрият -
е вече стар, и куц, и поразпран.
Попил екстаз, сълзи и олелии,
самият той остана неразбран.
Захвърлих го в безименен кашон
в компания на всякакви боклуци...
Сега и двамата сме си без дом,
без телепатия и ултразвуци.
Но уморена съм от обич на парче.
И пъзелът ми стана страшно сив.
Поех към мойто
плюшено мече.
Разбира се,
ако е жив.



***
Да вдигнеш очите нагоре.
Да видиш душата си бяла.
Да спреш да проклинаш хората.
Да се изплезиш на огледалото.

Да чуеш как влакът изсвирва.
Как вятърът спори с дърветата.
Как гръмва реклама на бира.
Как някой си ръси монетите.

Живяното - да го усетиш.
Да чувстваш сърцето си - можеш.
И да прегръщаш сам себе си.
Което също е обич.


***
Бих ли могла - ако силно поискам -
да почна отново, от Първия ден?!
Да не отбягвам житейските рискове -
и да се върна отново към мен...

Бих ли могла да се вслушвам в сърцето си -
то да ме води по светло и в мрак?
Някак във пулса си аз да усетя
кой е приятел - и кой ми е враг...

Бих ли могла да вярвам във себе си? -
както тогава, през Първия ден...
Бих ли могла - та макар и със белези -
да се завърна отново към мен?!?

Бих ли могла - защото обичам -
на всички за всичко до днес да простя?!
Да счупя черупката - просто да дишам -
бих ли могла?!?
Бих ли могла...


П.П.: Поне си мисля, че са по темата...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...