Как се запалих?

Хм, сложно, трагично ... дълго мислих дали въобще да отговарям на тази тема по простата причина, че поводите да се занимавам с астрология бяха трагични удари на съдбата. Но ще се опитам да не говоря за поводи, а как стигнах до астрологията?

Мисля, че стрелците са най-ужасните между всички "защотковци". Нервирала съм баба ми с въпроси като "Бабо, защо бурените не са цветя?" докато един ден водихме следния къс разговор: "Бабо, какво копая тук?" - "Гроб, в който да ме закопаеш"!

Има ли нужда да споменавам, че баба ми беше скорпион?

Баба ми беше човека, който ме научи и, че зад всяка цифра и формула стои картинка с приказка, започнахме от това, че една втора е торта разделена на 2 части, една за теб, една за мен, всеки получава по равни части, справедливост, до ден днешен разглеждам всяка опозиция в хороскопа като борба за справедливост между 2 души, всеки дърпа от единия или другия край да не получи по малко от половина ... или да получи цялата торта според собствената представа за справедливост.

Майка ми е намерила по лесен вариант с луна в близнаци, просто още като бебе ми е включвала радиото или давала да си играя, да мачкам и късам вестници, по късно при всеки зададен въпрос ми връчваше по една или повече книги ... в някакъв момент сама почнах да ровя из библиотеката и да изкарвам невиждани чудеса, изрезки от списания и .... вицове за животни /=зодии/.

Един ден попаднах и на интересна изрезка от списание, в която се описваше как събирайки цифрите на рождената дата получаваш картинка в определен цвят, която е любима на човека роден на тази дата. Помня, че най-редовно в час по физика седях и смятах рождените дати на класа. Това беше и момента, в който почнах сама да си купувам книжки ... по нумерология, цигански карти, руни, от дете обичам да си играя с камъчета и топчета, по балканските пътечки съм оставила безброй кръгове и квадрати от цветни камъчета, миналата година открих едно такова мое творение, още си стои ...

Нумерологията ми беше дълги години заниманието, с което ставах и лягах ... докато попаднах на 2 книги, в едната се разписваше целия живот, цялата съдба година по година, във втората до всеки един нумерологичен профил и във всеки нумероскоп бяха изписани планети и астрологически констелации. 2 седмици се учих да рисувам планети и знаци и намирах грешки по списанията, където рибите бяха изобразени със символа на рака. Имах съученик, спец по компютри, който като ме видя с какво са ми надраскани тетрадките извади едно флопи между безброй други и ми показа първата ми астрологическа програма. Помня и един час по астрономия в училище, в който учителя заяви, че не бива да бъркаме астрономията с астрология, едното било наука, а другото било занимание за глупаци, при което аз се изцепих на глас, че тогава значи всички велики математици и астрономи са глупаци, което ми донесе изкарване на дъската и смятане на скоростта, която ми е нужна за да мина растоянието между Земята и Луната за определено време, червен до уши беше длъжен да ми пише отличен. Днес сигурно ще получа двойка ... паметта е нещо относително!

Заниманието ми с астрология беше повече от несериозно ... има цели години, в които не помня въобще да съм се занимавала, но срещнах хора, които ми говореха, че каквото съм била казала, било станало ... имам чувството, че някой ми е изтрил мозъка до един определен момент, в който ме удари съдбата и полупобъркана влязох в задната стаичка на любимата ми книжарница, където се крият съкровищата на езотериката ... първата книга, която извадих беше «Защо аз?», втората беше учебник по астрологическа прогностика, за 3 нощи се научих да смятам всички видове прогресии, солари, лунари, ...

3 години по късно дойде следващия удар ... и паралелно дойде човек с диагноза рак за прогноза! Въпреки, че темата ми е до болка позната в семейството, бях абсолютно неподготвена, психически, астрологически, всякакси ... в този момент осъзнах, че трябва да има още нещо ... и това нещо го намерих при човека, който 15 години е работил за да програмира софтуера, с който работя и е създал школа, в която 3 години минаваш през един психически групов терор, който те раздробва на частички с чук, сглобява те наново и ти поставя главата на мястото, научаваш кой си, какво си и как функционираш не само в собствените очи, но и какви са механизмите на обмен с околния свят, получаваш психологическа школовка как се говори и борави с хора и къде са ти границите ... при тази школовка от 21 души клас завършиха само 6. Повечето не поискаха да отворят очи, да се погледнат в огледалото на групата или сметнаха, че не са на този свят за да се занимават с човешки проблеми.

Лично смятам, че който не е минал сам през ада на съдбата, няма нито подготовката, нито правото да се занимава с човешки животи. Срещала съм деца, които имат повече житейски опит и мъдрост от 50 годишни астролози - всичко е много относително!

Астрологията е само един инструмент, едно превозно средство ... някои се возят с цел да им минава времето, други се возят с цел да се научат да карат, трети се возят с цел да видят повече от околния свят, някои се возят с цел да избягат от себе си, някои с цел да избягат от другите, някои с цел да намерят «истината», някои за да стигнат по бързо в гроба ...