... Аз винаги съм бил на принципа че ако ме е страх от нещо трябва да се върна отново и отново и да бъркам, докато страхът изчезне... Например - миналата година катастрофирахме с колата... шофьорът бях аз, но вината не бе моя, това не е важно де... Беше цяло чудо че се спасихме без драскотина /с изключение на броните на колата/, та да мога да продължа виртуалните битки. Много дълго време не смеех да се доближа до колата...Дори след като я оправихме - шофьорка бе жена ми... Всички мислеха, че ще развия страхова фобия от коли... Е, имаха основание - наистина ми ставаше зле като се качвах в кола - на родителите на жена ми или на някой друг и си умирах от ужас... По тази логика би трябвало и до днес да изпитвам тази фобия... Но... Познайте как постъпих - след шестмесечни героични "избягвания" Ланселот-Лада, Ланселот се реши и просто въпреки фобията си започна да се запознава отново с колата... Отначало - само да я подреждам, почиствам, по-късно се насилих отново да карам... Е, сега карам... Не че не изпитвам неприятно чувство, но се старая волево да го подтисна, за да го преодолея... Знам че най-добрия метод да решиш един проблем е просто да бръкнеш в него дълбоко, дори зверски да заболи... Защото по-добре да остане само белег, от колкото мястото да си е рана...
Незнам дали е принцип на скорпиона или просто лична философия. Лошото е че най-неприятния момент е самото "бъркане" с ножа и дългото усещане за болка... Но... Май пак целта оправдава средствата... Вов

...Имало едно време в Тракия...