...в помощ на предаването и клубът.Как да станете по-добри.
Просто четете всеки ден поне 20 страници.!


Всеки човек носи в себе си модели на мислене, усещане, и потенциално действие, които е заучил през живота си. Голяма част от тях е била усвоена в ранното детство, защото в този период личността е най-податлива към заучаване и асимилиране.

Веднага след като в ума на личността се установят определени модели на мислене, усещане и действие, тя трябва да се отучи от тях, за да успее да научи нещо по-различно, а отучването е по-трудно от заучаването за първи път.

Използвайки аналогия с програмирането на компютри, настоящата тема ще нарича тези модели на мислене, усещане, и действие умствени програми, или както е видно от заглавието софтуер на ума. Това, разбира се, не означава, че хората са програмирани като компютри. Поведението на един човек е само частично обусловено от неговите умствени програми: той притежава базисната способност да се отклонява от тях и да реагира по нови, творчески, разрушителни, или неочаквани начини. Софтуерът на ума, който тази тема разисква, само посочва кои реакции на индивида са вероятни и обясними с оглед неговото минало.

Източниците на умствените програми на един човек се намират в социалната среда, в която индивидът е израснал и е натрупал житейския си опит. Програмирането започва в семейството.

То продължава в квартала, в училището, в младежката среда, на работното място и в общността, в която живее индивидът. Европейският часовникар произхожда от държава и социална класа, в които учтивото държание все още се цени високо дори днес. Повечето хора от тази среда биха реагирали по същия начин. Американският собственик на гараж, който е тръгнал от бедняшките квартали, за да достигне до сегашното си положение, е усвоил доста различни умствени програми. Те са толкова различни, колкото и социалните среди, в които са усвоени.

Обичайният термин за такъв умствен софтуер е култура. Тази дума има няколко значения, които произтичат от латинския й корен, свързан с обработка на почвата. В повечето западни езици „култура" често означава „цивилизация" или „рафиниране на ума" и се свързва най-вече с резултатите от това рафиниране като образование, изкуство, и литература. Това е „култура в тесния смисъл на думата " - аз понякога я наричам „култура едно". Културата като умствен софтуер или т.нар. „култура две" е далеч по-широко понятие, използувано от социалните антрополози, както и в настоящата книга.

Социалната (или културна) антропология е наука за човешките общества, по-специално (макар и не само) традиционните или „примитивните". В социалната антропология „култура" е дума за всички тези модели на мислене, усещане, и действие, упоменати по-горе. В „култура две" се включват не само дейностите, за които се предполага, че усъвършенствуват ума, но и обикновените неща от ежедневието - поздравяване, хранене, показване или прикриване на чувства, поддържането на определено физическо разстояние спрямо околните, правене на любов, или поддържане на телесната хигиена. Политиците и журналистите често бъркат „култура едно" с „култура две" без изобщо да го осъзнават: проблемите на емигрантите с приспособяване към новата страна-домакин се разискват на ниво насърчаване на групи за фолклорни танци. Но „култура две" се занимава с много по-основни човешки процеси от „култура едно" - тя се занимава с болезнените въпроси.

Културата (две) винаги е колективно явление, защото тя е поне отчасти споделена с хората, които живеят или са живели в социалната среда, в която тази култура е била усвоена. Тя е колективното програмиране на ума, което различава членовете на една група или категория хора от друга.

Културата се придобива, тя не се наследява. Тя произтича от социалната среда на индивида, а не от гените му. Културата трябва да бъде разграничавана от човешката природа, от една страна, и от личността на индивида от друга (вж. Фигура 1.1), макар че социолозите все още дискутират къде точно е границата между човешката природа и културата, и между културата и личността.

Човешката природа е това, което обединява всички човешки същества - от руския професор до австралийския абориген. Тя е универсалното ниво на софтуера на ума у всеки от нас и се наследява посредством гените. Според компютърната аналогия, тя е „операционна система", която определя физическото и основно психологическо функциониране на индивида. Човешката способност за изпитване на страх, гняв, любов, радост, тъга, потребността да се свързваме с други, да играем и да се упражняваме, лекотата, с която наблюдаваме околната среда и разговаряме за нея с други хора - всички те принадлежат към това ниво на умствено програмиране. Но какво правим с тези чувства, как изразяваме страх, радост, наблюдения и т.н. - всичко това е модифицирано от културата. Човешката природа не е толкова „човешка", колкото ни подсказва терминът, защото някои от аспектите й са общи за нас и за животинския свят.

Личността на индивида, от друга страна, е неговият уникален набор от умствени програми. Тя се основава на черти, които са отчасти наследени с уникалния набор от гени, и отчасти заучени. „Заучени" означава лични преживявания - и уникални, и видоизменени от влиянието на колективното програмиране (култура).

Културните черти често са били приписвани на наследствеността, защото в миналото философи и други учени не са знаели как по друг начин да обяснят устойчивите различия между културните модели на човешките групи. Подценява се въздействието на заученото от предишни поколения и на преподаването на нашия опит на следващото поколение. Ролята на наследствеността се преувеличава в псевдотеориите за расата, на които се основава и холокоста, извършен от нацистите през Втората световна война. Расовата и етническа борба често се оправдават с неоснователни аргументи за културно превъзходство и малоценност.

В САЩ в края на 60-те избухна разгорещен научен дебат относно това дали чернокожите са генетично по-ниско интелигентни от белите. Дебатът затихна през 70-те години след като някои учени демонстрираха с помощта на същата логика и тестове, че азиатците в САЩ имат повече точки на тестовете за интелигентност от белите. Невероятно трудно е, ако не и невъзможно, да се намерят тестове, които да не отразяват нечия култура. Това означава, че тези тестове отразяват само чистата способност, а не различията, например, в социалния шанс. Няма съмнение, че средно статистически чернокожите в САЩ (и другите малцинства, а дори и някои множествени групи в други държави) имат по-малко социални възможности от белитe.