|
Тема |
Re: Отново филми vs. живот [re: impulce] |
|
Автор |
Peджинa Фaлaнджи (Лама) |
|
Публикувано | 08.10.13 21:57 |
|
|
Това, което си описала, ми се струва абсолютно разбирамо и последователно. Аз си го представям така:
Първо е положителното привличане, градивната страст. Следва осъзнаването, че човекът е нездравословен за нас. След него идва желанието за налагане на самоконтрол. След това откритието, че не е толкова лесно. Най-накрая заключението, че единственото решение е превръщането на положителната страст в деструктивна такава, тоест омраза и отвращение.
Мразиш, че си слаб, мразиш причинителя, знаеш, че ти е противопоказно, но пак си на разположение. Хем си жертва, хем имаш нужда от причинителя.
Предполагам, че омразата се засилва правопропорционално от нуждата. Това ми се струва много нездравословно и саморазрушително и ако протагониста е нормален, би било достатъчно да се задейтва този инстикт за самосъхранение.
|
| |
|
|
|