|
Проблемът със самоконтрола. Мда. Дори една приятелка твърди, че е възможно такъв казус да просъществува во век и веков, т.е. тя казва, от личен опит, че има хора, които ти остават някаква толкова дълбока джезга, че никога не успяваш да се откъснеш от тях окончателно. И ги желаеш. Дори да е минало много време, дори да са постъпили кофти, дори да е нездравословно, рисковано, безсмислено, губене на време, да си на светлинни години като възраст, статус или пр..
Подобни "пристрастености" допускам, че са реалност, а не просто художествена хипербола. Не ми се е случвало да тествам, обаче, лично дали това е така. Имам предвид - след време.
Има нещо, което ме е държало винаги настрани от подобни експерименти, някакво вътрешно усещане, че идеята въобще не е добра. Отделно, че едва ли човек да сеща много такива фигури по пътя си. Но мисля, че идеята с кофтито поведение и мразенето е част от ритуала по лечението. Някакъв етап от абстиненцията, да речем.
Когато знаеш, че няма смисъл, когато няма как да се пребориш, пък ти е хубаво и си се друсаш..
Има реални такива ситуации, мисля. Мразиш, че си слаб, мразиш причинителя, знаеш, че ти е противопоказно, но пак си на разположение. Хем си жертва, хем имаш нужда от причинителя. Както се казва - по истински случай.
Докато ножът не опре до кокала. Може би, задейства се някакъв инстинкт за самосъхранение и така. Финални надписи.
|
Re: Отново филми vs. живот [re: Peджинa Фaлaнджи]
