"Ако приемем, че съм декадент, аз съм и неговата противоположност. Доказателство за това е и фактът, че при всички неприятни ситуации и състояния аз избирам вярното средство, докато истинският декадент избира винаги погрешното. Summa summarum* /сумарно/ бях здрав, а като отклонение, специалитет - декадент. Онази енергия за осъществяване на абсолютно усамотяване и измъкване от привичните обстоятелства, самопринудата да не се грижиш за себе си, да не се лекуваш - вече издаваше инстинктивното осъзнаване на въпроса какво преди всичко ми е необходимо. Просто сам се овладях и сам се излекувах: условието за това е - ще го потвърди всяка физиология - да си по принцип здрав. Едно болнаво същество не би могло да оздравее, още по-малко би могло да се излекува само, докато за един принципно здрав човек, напротив, болестта може да се превърне в енергичен стимулатор за живота. В този смисъл виждам сега онова продължително време на болестта ми - просто отново открих живота, открих го такъв, какъвто бе насочен към мен и разбираем от мен, вкусих множество хубави и същевременно дребни неща - просто от волята си за здраве и живот изковах своята философия... И бих напомнил: именно в годините на моята най-ограничена виталност престанах да бъде песимист - инстинктът за самосъхранение и продължаване на живота ми забрани една подобна философия на нищетата и липсата на смелост... А по какво всъщност се познава благополучието? По това, че един успял човек е истинско удоволствие за сетивата ни, той е като издялан от един ствол, едновременно нежен, твърд, благоуханен! Приятно и вкусно му е единствено онова, което е поносимо за него, удоволствието свършва при прехвърляне границата на поносимото. Той измисля лекарства срещу болестите, възползва се от неприятните случаи, извличайки от тях полезното - онова, което не го убива, го прави по-силен*. Той инстинктивно натрупва у себе си всичко, което вижда, чува и преживява - самият той е един селективен принцип - ненужните неща изхвърля. Той винаги е в своето общество и компания - все едно дали с книги, хора или природа: той изразява почитта си тогава, когато избира, когато допуска до себе си, когато се доверява. На всички дразнения той реагира бавно, с оная умереност, възпитана благодарение на дългата предпазливост и желаната гордост той просто изпитва дразнението, но не му се противопоставя... Той не вярва нито на "нещастието", нито на "вината" - справя се със себе си и с другите, умее да забравя - достатъчно е силен, всичко да му се удава по най-добрия начин. Е, за щастие съм пълна противоположност на декадента: защото току-що описах себе си.
Из ЕССЕ НОМО, Как се става такъв какъвто си, Фридпих Ницше

*онова, което не го убива, го прави по-силен - съвсем не е най-същественото в този текст или в цялото произведение, в което Ницше описва философската си нагласа. А тезата върху която се опира философията му е, че не съществува никаква външна и по-висша от живота гледна точка.

И тъй като ти не си Ницше, не е красиво някак да обявяваш житейската си философия, ползвайки цитат извън контекста и то неточен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите