|
Тема |
Re: Теория на свалките [re: RujaKaramfilova] |
|
Автор |
Trickyy (Висока) |
|
Публикувано | 05.03.19 17:37 |
|
|
Ех, Руже, Руже...
на мен свалките са ми абсолютна Terra incognita, само излагациии...
ей, като одеве
пазарувам в супера, плащам си покупките на касата, и изведнъж ми светва: Кори за лазаня. Как можах да забравя тичам до щанда, вземам кори, плащам ги и вече си мечтая как ще се пльокна на дивана, когато подскачам от ужас: КАФЕ, няма кафе Ай, обратно, нацелих го с един удар, взех три кутии, викам, аз няма се занимавам с тебе през три дена Плащам го, отдъхвам си вече, и заминавам.
Оубаче, чувам след себе си едно Ало, ало..обръщам се...касиерката се вълнува нещо и се хили, а един много симпатичен мъж се приближава към мен и ми подава кафето, с най топлият и разбиращ поглед и с усмивка, която сякаш искаше да ме прегърнеВика, забрави го. Заповядай. Аз смотолевих едно благодаря, много си мил и дим да ме няма
Ей, това, свалка ли беше...ми не...ама други няма как да ми се случат
|
| |
|
|
|