Много трудно е да намериш черна котка в тъмна стая, особено ако в стаята няма котка...мислеше си котаракът в чизми.
Тази е там, не съм я измислил...А и не е толкова черна...
Мислите му летяха в различни посоки, скачаха, събираха се и пак се разделяха.
Една котка ли ще ме смути?! Това да не е квантова физика, дилема с последици за битието на вселената, сложен логически алгоритъм?!...Не! Нямаше да го допусне!
Без да се усети се спъна в затворена кутия, лежаща на пода на купето и полетя към огледалото, мъдрещо се нахално на стената. Спря точно пред него. Мустаците му бяха придобили странна, смешна форма-сякаш десетина тънки антенки сочеха във всички посоки на компаса. Погледна се изумено и го напуши смях. Знаеше, че е красив и нямаше нужда от потвърждението на огледалото, а то в този момент сякаш си правеше майтап с него.
Обърна се към котката на Шрьодингер. За момент я беше изключил от съзнанието си. Гледаше го изучаващо, без да трепне, но и спокойно.
Ама че котка! помисли за момент и се наведе да завърже връзките на чизмите си.
Тя продължаваше да го наблюдава с този котешки поглед, от който той неволно се скри.

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!