Макар, че покрай приказките и другите му професионални ангажименти, съзнанието на котарака в чизми се беше разширило значително и той гледаше на себе като на човек, дори презираше котки, които бяха "просто" котки, все пак голяма част от неговата същност си оставаше котешка и като такава беше свързана на късо с котешките инстинкти. Дори не стигна до съзнанието му, че пишката му беше щръкнала (а тъй като макар, че той носеше чизми, не носеше панталони, този физически феномен ставаше видим за всеки в пряка зрителна линия) нито фактът, че той си я облиза.
Котката на Шрьодингер се протегна лениво, което му помогна да разгледа всеки детайл от перфектно поддържаното и гъвкаво и пищно тяло, като при това одтели забележително количество феромони...
На вратата се почука и се отвори. В купето влезе човек. Беше другаря Ленин в напреднала фаза на сифилис. Като забеляза заклещените върху седалката котки, се опита да измънка нещо като извиние и да се измъкне от купето на заден ход. Котаракът с чизми го забеляза, размаха приветливо шапката си, като при това не спираше да клати, и каза с приятески, учтив глас - "О, не. Останете, останете! Правете ни компания!"...

Отново клецах.