|
Тема |
Re: Ада започна! [re: ty^iga] |
|
Автор |
PanTer () |
|
Публикувано | 21.07.04 13:09 |
|
|
Не че не би, но не за всичко би.
В този случай явно за мен това е много важно след като се паля така, докато на него не му е такъв проблем. Може би и аз прекалявам, но са ме хванали нервите и искам всичко тутакси и незабавно и не ме удовлетворяват изречения от рода на "И аз мисля като теб, ще видя как ще оправим нещата".
Когато отивахме към родителите му се хванах, че съм точно толкова притеснена колкото когато отивах за първи път в тях. А в същото време по отношение на брака си освен приятен гъдел не усещам нищо. Нито си мисля, че ще се отделя от родителите си (то в същност съм си отделена вече), нито че ще ми се промени коренно живота - и изобщо, противно на предположенията ми, гледайки приятелките си когато се женеха не усещам и грам тъга, притеснение или съмнителни въпроси.
Човек е странно животно.
|
| |
|
|
|